2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 10.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми декември, две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1004/2010 година
Производство по чл. 288 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Л. Г. С. от[населено място] е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 9830/2009 г., приложила изложение за допускане на касационно обжалване и решения на състави на ВКС.
Ответникът [фирма],[населено място] счита жалбата за недопустима поради липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК и за неоснователна, по същество.
След проверка касационният съд установи следното:
Софийският районен съд, с решение от 2. 7. 2009 г. по гр. д. № 18132/2008 г. е отхвърлил исковете на Л. С. срещу [фирма] по чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ да се признае за незаконно и отмени уволнението й, извършено със заповед от 22. 5. 2008 г., да бъде възстановена на предишната работа и да й бъде заплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за шест месеца след уволнението. Решението е потвърдено от Софийският градски съд с въззивно решение от 4. 2. 2010 г. по гр. д. № 9830/2009 г.. Съдът е приел за недоказани твърденията на ищцата за незаконност на уволнението – липса на реално съкращаване на заеманата от нея щатна дължност, нарушаване на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ относно правото й на специална защита във връзка с признатата й 40% намалена трудоспособност.
Искането на жалбоподателката за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Жалбоподателката счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса за разпределението на доказателствената тежест за установяване факта на реално съкращаване на длъжността като щатна бройка или трудови функции, противоречи на практиката на ВКС. Доводите са необосновани. Приложените две решения на състави на касационния съд не представляват задължителна съдебна практика, която има предвид чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и която се удостоверява в тълкувателни решения на ВС или на ВКС. Не е налице и фактическо противоречие между принципните постановки на приложените решения и сега обжалваното решение относно произнасянето по въпроса за доказване реалното съкращаване на длъжността. При оспорване законността на уволнението, работодателят следва да установи наличието на предвидените от закона предпоставки, които му дават право да прекрати трудовия договор. По настоящото дело това доказване е осъществено, като са представени двете длъжностни разписания – предходното, действало до 1. 5. 2008 г. и последващото, действало от същата дата и към момента на уволнението на ищцата от 22. 5. 2008 г.. Съдът е констатирал, че по второто длъжностно разписание е премахната едниствената щатна бройка „главен експерт ТРЗ” , заемана от ищцата и с това е доказано реалното съкращаване на щата.
Няма основание за допускане на касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения от жалбоподателката въпрос за законност на уволнението поради съкращение на щата, ако съкратената длъжност бъде възстановена в един близък момент след съкращението. По настоящото дело не е налице произнасяне на съда по така поставения въпрос, тъй-като не е доказано, че в близък момент след уволнението на жалбоподателката, длъжността, която е заемала е била реално възстановена и е назначено друго лице на същата длъжност. Освен това, точното прилагане на закона се изчерпва с констатацията за реално съкращаване на длъжността към момента на уволнението. Фактическите обстоятелства, настъпили след уволнението и предполагаемата възможност на работодателя да възстанови съкратената длъжност по субективни съображения, са извън обсега на преценка за законност на уволнението.
Не са налице основания за допускане на касация, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 4. 2. 2010 г. по гр. д. № 9830/2009 г. на Софийския градски съд.
ОСЪЖДА Л. Г. С. да заплати на [фирма],[населено място] сумата 250 /двеста и петдесет /лева като адвокатско възнаграждение за юрисконсулт А. Ц. за производството пред касационния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: