3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378
С., 10.06. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на пети юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 3217/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба вх. № 3069/25.03.2013г. на К. С. И. против определение № 69 от 13.03.2013г. по гр. дело № 837/2012 г. на Върховен касационен съд, с което на основание чл. 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната частна жалба вх. № 1522/13.02.2013г. на К. С. И., П. Г. П., С. Н. П. и М. Г. П. против определение № 404 от 15.12.2012 г. по гр. дело № 837/2012 г. на Върховен касационен съд, първо г. о.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че определение № 404/15.12.2012 г. на ВКС е съобщено на К. С. И. на 01.02.2013 г. с посочен едноседмичен срок за обжалване, който съгласно чл. 60, ал. 4 ГПК е изтекъл на 08.02.2013 г. – петък, присъствен ден. Жалбата е подадена по пощата на 11.02.2013 г. видно от пощенско клеймо, след изтичането на преклузивния срок за обжалване, поради което съдът приложил разпоредбата на 275, ал. 2, вр. чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК и върнал частната жалба като просрочена.
Жалбоподателката поддържа, че при постановяване на определението, съдът е нарушил разпоредбата на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК като основание за неговата неправилност.
Съобщението за изготвяне на определение № 404/15.12.2012 г. на ВКС е връчено на жалбоподателката на адреса на нейна племенница, различен от този на жалбоподателката на 01.02.2013 г., която е поела задължение да го предаде на адресата. Връчването е осъществено в нарушение на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 ГПК, който разглежда хипотезата „връчване на друго лице”, което е съгласно да приеме съобщението, когато то не може да бъде връчено лично на адресата. По смисъла на цитираната разпоредба, не всяко друго лице може да получи съобщението за адресата. Такава възможност съществува само за тези други лица, които са в такива отношения с адресата, че могат да обезпечат своевременно предаване на съобщението – имат информация, за колко време ще отсъства и имат възможност да го известят. Получилата съобщението племенница отговаря на тези изисквания, но при определяне кръга на тези лица, които в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 ГПК са изброени изчерпателно, законодателят е поставил изискването другите лица да живеят на един и същи адрес и да обитават едно жилище с адресата. Видно от приложените по делото съобщения, жалбоподателката и нейната племенница живеят в едно населено място, но на различни адреси, самото връчване е извършено на адреса на племенницата, поради което следва да се приеме, че жалбоподателката не е била редовно уведомена за постановеното определение и частната й жалба не е била просрочена, както неправилно е прието с обжалваното определение.
Предвид изложеното определението в частта, с която частната жалба на К. С. И. против определение № 404 от 15.12. 2012 г. по гр. дело № 837/2012 г. на Върховен касационен съд е върната като просрочена е неправилно и следва да бъде отменено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯВА определение № 69 от 13.03.2013г. по гр. дело № 837/2012 г. на Върховен касационен съд, първо г. о. в частта, с която е върната частна жалба вх. № 1522 от 13.02.2013 г. на К. С. И. против определение № 404 от 15.12. 2012 г. по гр. дело № 837/2012 г. на Върховен касационен съд като просрочена.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ