О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
София, 11.11.2008 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,гражданска колегия , пето отделение , в закрито заседание на пети ноември през две хиляди и осма година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
като изслуша докладваното от съдията Емил Томов ч.гр. д. № 1572 по описа за 2008 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК(ДВ бр. 59/2007г) образувано по частна жалба на Л. Ц. Ш. срещу определение № 1* от 08.01.2008г. по гр.д. № 1486/2006г ,с което Върховен касационен съд , състав на ІІІ гр.отд. , с което е оставена без разглеждане негова молба за отмяна на влязло в сила решение от 13.12.1995г по гр.д. № 318/2005г и решение от 14.07.2006 по гр.д. №198/2006г на Монтански окръжен съд , на основание чл. 231 ал. 1 от ГПК (отм.) С така обжалваното определение Върховният касационен съд е констатирал , че без да са изложени обстоятелства, съставляващи отменително основание по смисъла на чл. 231 ал.1 б. „а-з” на ГПК (отм) молителят е претендирал инстационна проверка и контрол с доводи за същестевни процесуални нарушения и незаконосъобразност , което е недопустимо спрямо влязъл в сила съдебен акт.
Частният жалбоподател поддържа оплакване за незаконосъобразност на определението. Неправилна е констатацията ,че измежду оплакванията не е посочено и обстоятелство,съставляващо основание по чл. 231ал.1 б. „г” от ГПК(отм).
Частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана от тричленен състав на ВКС, тъй като е постъпила след влизането в сила на новия ГПК под вх. № 2090/04.03.2008г .
Частната жалба е неоснователна .
Върховния касационен съд ,състав на ІІІ г.о. правилно е приел, че за редовността на молбата от значение се явява не дадената от молителя Ш. квалификация на искането за отмяна , а изложението на обстоятелство , съставляващо основание за нейното разглеждане. Позоваването на квалификация по чл.231 ал.1 б. „г” от ГПК не е относимо към случай , при който за отмяна се посочват две влезли в сила решения и се твърди ,че и двете са неправилни. На какъв друг съдебен акт противоречат двете решения или всяко от тях по отделно , се става ясно. Противоречието молителят извежда от съображенията си за несъответствие на решенията с иска по чл. 11 ал.2 от ЗСПЗЗ за отхвърлената част от него , или приетото от първостепенния съд за уважената част от същия .
По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, тричленен състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 1* от 08.01.2008г. по гр.д. № 1486/2006г на Върховен касационен съд , състав на ІІІ гр.отд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.