Определение по гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 11.06. 2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми май две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр.дело N 2901 /2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивно решение № 54 от 17.01.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 859 /2013 г., в частта, с която е потвърдено решение № 800 /28.06.2013 г. по гр.д. № 7707 /2011 г. на Пернишкия районен съд, в частта, с която е отхвърлен иск на [община] срещу [фирма] с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за признаване за установено, че [община] е собственик на сграда с предназначение трафопост „Л.” като съвкупност от едноетажна сграда с ЗП 35 кв.м. и енергийно съоръжение с посочен идентификатор, находящ се в поземлен имот с посочен идентификатор в [населено място], на основание § 7,ал.1,т.7 ПЗР З..
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва допустимостта на касационната жалба и наличието на основания за допускане на касационно обжалване.
Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение и не е налице изключението по чл.280,ал.2 ГПК. Представената данъчна оценка за енергийното съоръжение на л. 13 от делото на П.. РС е за сумата 6 203.50 лева. В хода на производството ищецът при уточняване на исковете с молба от 02.07.2012 г. (л.185) посочва че цената на иска е в размер на 11 203 лева, от които 6 203.50 лева за сградата и 5 000 лева за енергийното съоръжение. Въпросът за цената на иска не е повдиган от ответника нито служебно от съда, нито са представяни доказателства за по-ниска от 5 000 лева цена.
За да постанови обжалваното решение в обжалваната част въззивният съд е приел следното :
Искът за трафопоста е с правно основание § 7,ал.1,т.7 ПЗР З..
От фактическа страна: Представен е акт за държавна собственост на трафопоста от 1995 г., в който е посочено, че е построен през 1978 г. и е отразено, че е предоставен на Електроснабдяване П. Въз основа на комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза (СТИЕ) е установено (л.192), че процесният трафопост е съществувал като сграда, машини и съоръжения при влизане в сила на З. в инвентаризационните описи и баланса на дружествата ТД Електроснабдяване П. (стр.4), а после и Н. ЕАД и Е. Столично ЕАД като актив. Н. АД е образувано на 07.11.1991 г., в него е включено и предприятия Електроснабдяване П.. Установено е преобразуването на Н. ЕАД до Ч. Разпределение България АД. От показанията на свидетел, работещ в ответното дружество и в предхождащите го дружества – праводатели се установява, че процесният трафопост се поддържа и обслужва от ответното дружество и от 1992 г. и до момента ключовете се държат само от дружеството.
От правна страна: Предпоставките на § 7,ал.1,т.7 ПЗР З. предвиждат съоръжения, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговските дружества. По делото е установено безспорно, че трафопостът е енергиен обект, обслужва 67 крайни потребители на територията на [община] и е част от енергийната система на страната. Съгласно чл.2,ал.1 от Закона за електростопанството (отм. 1999 г.) електрическите уредби и мрежи са държавна собственост. Легално определение на понятието електрическа мрежа е дадено с § 3 ДР ЗЕ (отм..). Следователно по силата на чл.2 ЗЕ (отм.) трафопостът като част от електрическата мрежа е държавна собственост. По делото не са представени доказателства процесният трафопост да попада в изключенията на чл.2,ал.2 ЗЕ (отм.). По селата на чл.4 трафопостът е част от енергийната система на страната. Н е е установено да е част единствено от енергийната инфраструктура на [община], поради което първата предпоставка на § 7 ПЗР З. не е налице. Не е налице и втората предпоставка по § 7.(ал.1),т.7 ПЗР З.. По силата на чл.12 ЗЕ (отм. Дейността по производство, пренос, разпределение, и пласмент се извършва от електропроизводствени и електроснабдителни организации към Асоциация Енергетика, следователно, щом със закон е възложено на определени правни субекти да осъществяват дейността по чл.12, то обектите, служещи за извършването им, които са изключителна държавна собственост, следва да се считат предоставени на тези субекти по силата на закон и без изричен акт за това. Като част от мрежата и процесният трафопост е предоставен за ползване и стопанисване. В. съд се е позовал на решение № 150 от 07.05.2012 г.. по гр.д. № 1052 /2011 г., на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК за това че липсата на писмени доказателства, че процесният трафопост е включен в уставния фонд на държавна фирма или в капитала на търговско дружество не означава, че е собственост на ищеца.. Приел е, че при регистрацията на Н. ЕАД съгласно чл.15 от Разпореждане № 46 /07.11.1991 г. на МС то поема всички активи и пасиви на описани държавни предприятия. Съгласно практиката на ВКС е достатъчно имотът да е отразен в инвентарните книги, за да се счита, че същият е собственост на предприятието. В. съд е приел за неоснователно възражението за редовността на счетоводните документи на ответното дружество, т.к. съгласно чл.2,ал.2 ЗЕ от 1975 г. (отм.) [община] не е от категорията на визираните отделни кооперативни и обществени организации, които са могли да придобиват енергийни обекти за задоволяване на собствени нужди.
Жалбоподателят извежда следните правни въпроси (номерирани):
1.1 При наличие на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на §7,ал.1,т.7 и ал.2 ПЗР З., обектът на спора – енергиен обект сграда – трафопост преминал ли е в общинска собственост към момента на влизане в сила на този закон – 17.09.1991 г.
Въпросът не е обуславящ, т.к. въззивният съд не е приел това, което се твърди, а обратното – че не е установено наличието на положителните и липсата на отрицателните предпоставки, предвидени в § 7 ПЗР З..
Този въпрос всъщност е за основателността на иска и не представлява отделен правен въпрос по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, а твърдение за неправилност на въззивното решение.
1.2 Ако енергийният обект – трафопост обслужва само обекти от територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на § 7,ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа.
Въпросът има значение за спора, но не е обусловил решаващият извод за неоснователност на иска се основава на §7,ал.2 ПЗР З. – че трафопостът е бил предоставен за стопанисване и управление на праводателя на ответника, за което представлява доказателство, че е бил отразен в инвентарните му книги, а по делото е установено със заключение на комплексна СТИЕ, че при влизане в сила на З. трафопостът е бил включен в инвентаризационните описи и баланса на дружествата ТД Електроснабдяване П. (стр.4 от решението)
2.1. Допустимо ли е при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент – 17.09.1991 г., съдът да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция и това става по силата на Закона за енергетиката (отм.).
2.2. След преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма], преминали ли са трафопостовете и конкретно спорният трафопост в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З. – 17.09.1991 г., респективно ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса като оборотна ведомост, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди и др. документи за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост към 17.09.1991 г..
Жалбоподателят твърди, че разрешението на въззивния съд противоречи на решение № 64 /2010 г. по гр.д. 2612 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о., и на решение № 987 по гр.д. № 3373 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК с което е прието, че записването като актив в търговските книги на държавното предприятие е доказателство, че този имот е бил предоставен за стопанисване и управление на това държавно предприятие. Твърди се противоречие и с други решения на ВКС – № 33 /06.04.2011 г. по гр.д. 992 /2010 г. на ВКС, ІІ г.о., № 96 /06.07.2010 г. по т.д. № 886 /2009 г. на ВКС, І т.о., № 258 / 08.06.2011 г. по гр.д. № 1679 /2009 г., на ВКС, І г.о., № 1079 /01.12.1995 г. по гр.д. № 511 /2005 г. на ВКС, ІV г.о.
Въпросът не е обуславящ, доколкото въз основа на заключение на комплексна СТЕИ е установено, че към влизане в сила на ЗМСА трафопостът е бил включен и е съществувал в инвентаризационните описи и баланса на дружествата ТД Електроснабдяване П. като актив, за него е съставен и А., в който също е отбелязано предоставянето на Електроснабдяване П..
Не е налице и противоречие с посочените решения на ВКС.
В първото посочено решение – № 64 /2010 г. по гр.д. 2612 /2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. е прието, че няма категорични данни за включването на процесният трафопост в баланса към 17.09.1991 г., по делото няма заключение на вещо лице и инвентарна книга (в случая има заключение на в.л., инвентарна книга, паспорт) В посоченото решение е установено изрично последващо включване на трафопоста в капитала на Н., което е станало при увеличението на капитала.през 1997 г., а в обжалваното решение е установено предоставяне за стопанисване и управление преди 1991 г. когато е влязъл в сила З.)
Във второто посочено решение – № 987 по гр.д. № 3373 /2007 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че записването на имот като актив в баланса на търговско дружество е доказателство за предоставяне му за стопанисване и управление (във връзка с приложението на чл.17а З.). Обжалваното решение не е противоречи на приетото в това решение, в него не е прието противоположно разрешение, а че предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление преди 1991 г. на праводател на ответника е доказано с други доказателства – А., СТИЕ, писмени документи – инвентарни описи.
Няма противоречие и с останалите решения, в които не е прието, че не може да бъде установявано предоставянето на трафопост – енергийно съоръжение за стопанисване и управление на предприятие, което е лицензирано да извършва дейност в енергетиката преди 1991 г. и включването в баланса на такова дружество, не може да се установява със заключения на съдебно-технически и икономически експертизи, нито чрез инвентаризационни описи и актове за държавна собственост.
3.1. Каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени.
3.2. Длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводните записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания.
Първият въпрос не е обуславящ, т.к. съдът не приел, че предоставяне на трафопоста за стопанисване и управление следва от счетоводно записване.
Вторият въпрос, като производен на първия, също не е обуславящ
4. Допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуваните да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на § 7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14,ал.1 ЗНА не и е придал такова действие
Въпросът не е обуславящ, въззивният съд не е направил такъв извод и не е основал решението си на него.
Като въпроси следват доводи за неправилност – съществени процесуални нарушения, които не следва да бъдат обсъждани в настоящото производство по чл.288 ГПК, което е ограничено единствено до установяване на наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, а доколкото бъде допуснато касационно обжалване.
От изложеното дотук следва извод, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Насрещната страна не претендира разноски, не представя списък за разноски, нито доказателства за извършване на разноски в това производство, поради което разноски не следва да и се присъждат.
Воден от изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение № 54 от 17.01.2014 г. на Пернишкия окръжен съд, г.о., по гр.д. № 859 /2013 г..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.