ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 378
гр. София, 15.07.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: Елеонора Чаначева
Членове: Росица Божилова
Васил Христакиев
разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 3101 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.
С въззивното решение Софийски апелативен съд е потвърдил обжалваното от ищеца Столична община първоинстанционно решение на Софийски окръжен съд, с което са отхвърлени исковете му срещу ответника Д. И. по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойки по приватизационен договор за продажба.
Въззивното решение е обжалвано в цялост от ищеца с оплаквания за неправилност и искане за отмяната му със съответните последици.
Ответникът и третото лице – помагач на негова страна „Инициативи“ АД оспорват жалбата.
Съдът, въз основа на доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното.
І. Неоснователни са възраженията на третото лице – помагач за нередовност на касационната жалба. Същата съдържа в себе си изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК и поради това отговаря на формалното изискване за редовност по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. Повдигнатите с отговора възражения в действителност се свеждат до въпроса дали изложението в касационната жалба обосновава предпоставките за допускане на касационното обжалване, което именно е предмет на производството по чл. 288 ГПК.
ІІ. Въззивният съд е приел за установено, че между страните е бил сключен приватизационен договор за продажба на недвижим имот, както и че ответникът не изпълнил поетите с този договор задължения за въвеждане на продадения имот в експлоатация съобразно предназначението му като обществена тоалетна и за разкриване и поддържане на две работни места по трудово правоотношение. Въз основа на събраните доказателства е обосновал краен извод, че изградените в миналото водопроводни и канализационни отклонения, свързвали имота с уличната ВиК мрежа, към момента на сключване на приватизационния договор не са съществували поради саморазрушаване.
Въз основа на така установените обстоятелства е приел от правна страна, че при сключването на договора за продажба продаденият имот е страдал от недостатъци, за които отговаря ищецът като продавач на основание чл. 193, ал. 3 ЗЗД, и които е следвало да бъдат отстранени от ищеца или от съответното експлоатационно дружество съгласно чл. 64, ал. 3 ЗУТ. Наличието на тези недостатъци довело до начална обективна невъзможност за изпълнение на задълженията на ответника за въвеждане на обекта в експлоатация и за разкриване на работни места, поради което не е налице неизпълнение на тези задължения като предпоставка за възникване на процесните вземания за неустойка.
ІІІ. Искането за допускане на касационно обжалване е обосновано с очевидна неправилност на въззивното решение поради несъобразяване със задължителни указания, дадени с предходно касационно решение – чл. 280, ал. 2 ГПК.
Обосновано е и с произнасяне на въззивния съд по въпроса за необходимостта продавачът по приватизационния договор да окаже съдействие, и в какво се изразява това съдействие, за изпълнение на задълженията на купувача за въвеждане на продадения обект в експлоатация и за разкриване на работни места – с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
ІV. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Извод за липса на такава следва и от изложените от самия жалбоподател аргументи в тази насока, доколкото неправилността на решението е аргументирана с несъобразяването на задължителни указания по чл. 294, ал. 1 ГПК, което предполага проверка, надхвърляща съдържанието на мотивите на въззивното решение. Това би могло да е основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а не по чл. 280, ал. 2, но в тази насока доводи от страна на жалбоподателя не са развити.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Посоченият от жалбоподателя въпрос е относим към решаващите изводи на въззивния съд, следователно е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е обоснована обаче специалната предпоставка по т. 3 – значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – тъй като в жалбата по никакъв начин не е аргументирано да е налице непълна, неясна или противоречива правна уредба по поставения въпрос, което да налага формирането на съдебна практика за преодоляването на такива непълноти, неясноти или противоречия, нито е аргументирано да съществува съдебна практика, основана на неправилно или остаряло тълкуване на закона, което да налага коригирането или осъвременяването й (т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК).
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска.
V. При този изход на спора в касационното производство ищецът няма право на разноски, а на основание чл. 78, ал. 3 ГПК дължи на ответника разноски в размер на 1165 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Не допуска касационно обжалване на решение № 2094/06.08.2018 г. по гр. д. № 3871/2016 г. по описа на Софийски апелативен съд, 2 с-в.
Осъжда Столична община, [населено място], ул. „Московска“ № 33, да заплати на Д. Г. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. „..“ № ., вх. ., ап. ., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за касационното производство в размер на 1165 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: