О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр.София, 18.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 318/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] срещу определение на Софийски градски съд № 15405/ 25.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 13164/ 2012 г., с което е оставена без уважение частна жалба срещу допуснатото предварително изпълнение на съдебно решение на Софийски районен съд от 24.11.2010 г. по гр.д.№ 38567/ 2009 г., с което частният жалбоподател е осъден да заплати на А. М. Я. сумата 28 168 лв трудово възнаграждение.
Жалбоподателят поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не е отчело наличието на задължения на А. Я. към дружеството, които са в по-голям размер от вземанията на същия за трудово възнаграждение. От уточнението на частната касационна жалба (по същество съставляващо изложение по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК), може да бъде конкретизиран процесуалноправният въпрос допустимо ли е да се изпълнява предварително съдебно решение, с което се присъждат трудови възнаграждения, без да са разгледани и обсъдени доводите на работодателя, че има вземания срещу работника за реализиране на неговата имуществена отговорност. Моли касационният контрол да бъде допуснат и обжалваното определение да бъде отменено.
Ответната страна А. Я. не взема становище по частната жалба.
Съдът намира частната жалба за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване.
Поставеният от жалбоподателя въпрос обуславя обжалваният акт, но не е решен в противоречие с практиката на ВКС или на други съдилища (доказателства за такава практика касаторът не е представил), нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Допускането на предварително изпълнение в случаите на чл.242 ал.1 от ГПК не е предоставено на преценката на съда. Без значение е дали ответникът предявява някакви насрещни права срещу ищеца. Дори такива да съществуват, това е ирелевантно за допускането на предварително изпълнение на съдебно решение, уважаващо осъдителен иск за неплатено трудово възнаграждение. Практиката в този смисъл е трайно установена, обжалваното определение е съобразено с нея и поради това няма основания за допускането му до касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Софийски градски съд № 15405/ 25.10.2011 г. по ч.гр.д.№ 13164/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: