О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 378,
гр.София , 18.05.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание на шестнадесети май , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 199/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
В. Г. П., В. Г. П., Е. М. Б. и К. Д. К. са подали касационна жалба срещу решение от 15.07.2010 г. по гр.д. № 2878 от 2004 г., постановено от Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 17.06.2003 г. по гр.д. № 9062 от 1999 г. на Софийски районен съд, 42 състав и е отхвърлен предявеният положителен установителен иск за собственост – чл.97, ал.1 ГПК/отм./ от касаторите срещу Л. М. К. Т. В. Е. В. дер П., И. И. М., Л. Н. Ц., Б. П. Д. и Столична община за установяване правото на собственост върху 5/6 идеални части от сутеренен апартамент в ЕС , находяща се в [населено място], [улица], който представлява обща част по предназначение. При условията на евентуалност са се позовали и на придобивна давност. В жалбата се инвокират съображения за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Подържа се и оплакване за нищожност на решението .
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК В. Г. П., В. Г. П., Е. М. Б. и К. Д. К. се позовават на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК считайки, че следва да се допусне касационно разглеждане на решението понеже атакуваният съдебен акт е нищожен. Нищожността на акта съзират в издаването му “ при неподчинение на закона”. Подържат , че в решението не са изразени мотиви по съществени въпроси от значение за делото. Позовават се на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2009 г. на ОСГК и ТК на ВКС и считат, че касацията е задължителна защото въззивното решение има вероятност да е нищожно .
Ответниците Л. М. К. Т. В. Е. В. дер П., И. И. М., Л. Н. Ц., Б. П. Д. и Столична община не са представили отговор.
Отговор не е постъпил и от третото лице помагач Д. А. Д..
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че въззивното решение, атакувано с касационната жалба на В. Г. П., В. Г. П., Е. М. Б. и К. Д. К. НЕ СЛЕДВА ДА СЕ ДОПУСНЕ ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ , тъй като не са налице условията на чл.280, ал.1 ГПК .
От извършената проверка на решението не беше установено същото да е произнесено при наличието на отрицателни процесуални предпоставки или при липсата на положителни процесуални предпоставки, които да обуславят неговата нищожност.
Софийски градски съд е отхвърлил предявеният от касаторите В. Г. П., В. Г. П., Е. М. Б. и К. Д. К. против Л. М. К. Т. В. Е. В. дер П., И. И. М., Л. Н. Ц., Б. П. Д. и Столична община положителен установителен иск – чл.97, ал.1 ГПК/отм./ , с който ищците са поискали да бъде установено със сила на пресъдено нещо ,че сутеренният апартамент в сградата , притежавана в Етажната собственост и намираща се на [улица] се съпритежава в 5/6 идеални част като обща част на сградата по предназначение . Поискали са отмяна на два нотариални акта- …., т……-…., рег. № ……, н.д. № ….. от ….. г. и н.а. №….., т……, рег. № ….., н.д. № ….. от …… г. , с които ответниците физически лица са се легитимирали като собственици на 3/4 ид. ч. от този апартамент и са го прехвърлили на Б. П. Д.. СО, район “С.” са съставили акт за общинска собственост № …. от ……. г. за 1/4 ид. ч. от този апартамент .
Софийски градски съд е намерил иска за неоснователен.
Счита ,че този апартамент се притежава в обикновена дялова съсобственост . За да стигне до този извод е проследил собствеността върху сградата от момента на нейното създаване. Установено е, че мястото е закупено от К. М. през 1896 г. с крепостен акт. Върху него е била изградена едноетажна жилищна сграда . През 1927 г. е починал К.М. П. / у-ние № ….. от ….. г./ и е оставил наследници- шест низходящи синове и дъщери и съпруга А. К. М., която е починала през 1961 г. Наследниците на П. пристрояват и надстрояват сградата и с договор за доброволна делба от …….. г. по гр.д. № 49 от 1929 г.на С.. Окр. Съд, Първо гр. отделение си поделят сградата, като всеки по коляно получава апартамент , а майката А. М. получава и “плодоползването “ на сутеренният апартамент. В тази спогодба, раздел ІІ ясно е посочено , че съделителите притежават в обща “неразделна” собственост конструктивните елементи на сградата , които обслужват всички обекти , обща пералня, сушилня и общия хол на тавана , а спорният апартамент се запазва в “гола собственост” на всички съделители. Спогодбата е действителна защото в нея участват всички съделители. От представеният архитектурен проект за изграждане на сградата от 1896 г. и от договора за строителство от същата година се вижда, че в сутеренният етаж е ситуирана кухня в източната част от към [улица]. В “Поемните условия” , изготвени преди преустройството през 1929 г. изрично е посочено , че в сутерена в тази част ще бъде оформено жилище, което ще включва трите източни стаи, кухня и тоалет. Като жилище тези помещения са били включени и в протокола за съдебна делба. През 1952 г. в апартамента е бил настанен от държавата М. Т., а в последствие в една от стаите е живяла и съпругата му И.. Този апартамент включващ три стаи и при наличието на клозет и кухня, е отговарял е на минималните изисквания за жилище. В този смисъл е и основното и допълнително заключение на изслушаното в.л.В. Т. Г., макар същия да набляга на настоящето ползване на помещенията като заведение.
През 1929 г. са действали разпоредбите на чл . 125- чл.127 от Закона за имуществата, собствеността и сервитутите. В тези разпоредби се урежда обслужването на общите части по естеството си , но не и тези по предназначение. Наследниците на А. М. в част ІІ от протокола за съдебна спогодба изрично са уредили съпритежаването на общите части по естеството си , т.е. тези строителни и архитектурни елементи , които обособяват сградата като едно цяло, както и тези които са по предназначение – пералня , сушилня и общ хол. В този раздел изрично е посочено, че апартамента остава в съсобственост”гола собственост”. Едва с Наредбата- закон от 1935 г. за етажната собственост се въвежда и термина обща част по предназначение и с този нормативен акт се формира и разбирането за естеството на съпритежаването в етажна собственост, което се е запазило и до сега. И макар да липсва легално определение на термина “ общи части по предназначение” съдебната практика еднозначно приема, че това са помещения, които не обуславят конструктивната цялост на сградата , но по волята на етажните собственици и при архитектурни възможности обслужват останалите реално обособени и притежавани в собственост обекти, това са помещения за колички, сушилни, перални , портиерско жилище и др . Тези обекти не са визирани в чл.37 и сл. от Закона за собствеността , при действието на който касаторите са придобили жилищата си в процесната Етажна собственост , поради което следва да се изписват в нотариалните им актове.
В нито един от документите за собственост на първоначалните собственици на отделните обекти в сградата не е посочено, че апартамента представлява обща част по предназначение. Този въпрос не е бил поставян до 1961 г. когато е прекратено “плодоползването “ учредено за А. К. М.. Този апартамент не е бил споменат като обща част и в последващите актове за собственост, включително и тези на касаторите. При извършените в последствие прехвърляния апартамента в сутеренния етаж , не е бил отбелязван като обща част на сградата. Всички тези съображения са подробно аргументирани в касираното решение и изводите в него са съобразени изцяло с доказателствения материал и трайната съдебна практика. Аргументирано е отхвърлен и предявеният при условията на евентуалност иск за придобиването на този апартамент по давност .
Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, а в изложението отново се инвокират оплаквания за неправилност на решението. Не се навеждат и обстоятелства за нищожност , макар , че това е основното съображение поради което се иска да се допусне касация на съдебният акт.
По тези съображения настоящия състав намира , че не следва да се допусне касация по чл.280, ал.1 ГПК тъй като не са налице предпоставките за това, а именно различно разрешение на сходни казуси по поставените правни въпроси.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение от 15.07.2010 г. по гр.д. № 2878 от 2004 г., постановено от Софийски градски съд по касационната жалба на В. Г. П., В. Г. П., Е. М. /В./Б. и К. Д. К. .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: