6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 19.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и четиринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 3139 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на И. К. Т. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния му представител адв. Г. М., против въззивното решение № 38 от 4 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2538 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г., с което е потвърдено решение № 1848 от 17 май 2011г., постановено по гр.д. № 2153 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2007 г. за разваляне на сключения между М. С. и З. Т. договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издържане на прехвърлителката, поради пълното му неизпълнение.
В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение. Твърди се за установен неоснователен отказ от ищцата за приемане на престирани грижи от касатора и съпругата му, както и нейната забава. Неясно било защо съдът приема, че касаторът не е изпълнявал договора точно и пълно. Поддържа се, че въззивната жалба на касатора не била разглеждана, тъй като районният съд искал заплащане по жалбата на съпругата на касатора 2% държавна такса, както и 2% за неговата жалба, и останало без внимание на съда, че ответниците са съпруг и съпруга и са задължителни другари в процеса. Като незаконосъобразно се сочи решението да влезе в сила за един от съпрузите, а за другия производството да продължи в друга инстанция. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 се иска допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса необходими другари ли са двамата съпрузи по иск за разваляне на договор за покупка на недвижим имот, съпружеска имуществена общност (сочат се три решения на ВС, които не съставляват задължителна съдебна практика, поради което касаторът всъщност поддържа основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК). Иска се допускане на касационното обжалване и по реда на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дължи ли се държавна такса от жалбоподателя, при положение, че цялата дължима държавна такса е заплатена от необходимия и задължителен другар.
Срещу същото решение е подадена и касационна жалба от З. К. Т. от [населено място], обл. П., чрез процесуалния й представител адв. Ж. М.. В касационната жалба се поддържа недопустимост и неправилност на въззивното решение по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се необсъждане на събраните доказателства за изпълняване на задълженията от страна на касаторката и неоснователния отказ на кредиторката да приеме изпълнението. Не са коментирани представена нотариална покана, ежемесечно получаваните от кредиторката парични средства с пощенски преводи, като средствата са превеждани и след завеждането на иска, заплащането на консумативи. Според свидетелските показания ищцата искала да развали договора, за да прехвърли имота на друго лице. Твърди се недопустимост на решението, тъй като, след спиране на производството пред районния съд до приключване на друго гражданско дело, производството не е било възобновено повече от шест месеца след приключване на другото дело. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поддържа противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по въпросите: за наличието или липсата на оказване на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на приобретателя да полага грижи в натура; липса на обсъждане на обстоятелствата, поради които кредиторът е отказал изпълнението; не е обсъдено ежемесечното превеждане на суми за издръжка, които ищцата е получавала лично, без да им се противопоставя. При условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се търси отговор на въпроса възможно ли е при отказ на кредитора да получава уговорените с алеаторен договор грижи и издръжка поради желанието й за прехвърляне на жилището на трето лице, при получаване на изпращаните й ежемесечни средства от приобретателите по алеаторен договор, след отказ на кредитора да получава лично и в натура уговорените грижи и при настъпване на обективна невъзможност в рамките на кратък период от време за лично изпълнение на задължението на приобретателя (поради счупване на крайник) да бъде приет кредитора за изправна страна по алеаторния договор, а приобретателя – за неизправна страна в договорните отношения.
В отговор на тази касационна жалба ответницата М. Д. С. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. П. Матова, оспорва доводите на касаторката за неправилност на въззивното решение.
К. жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си съдът приема оспорване на първоинстанционния акт от двамата ответници. След преценка на представените доказателства съдът приема неизправност на длъжниците по договора още от края на 2006 г., като задължението за издръжка и гледане не е изпълнявано с оглед нуждите на прехвърлителката – длъжниците не доказват да са престирали необходимите грижи и издръжка при лежаща върху тях доказателствена тежест, а е установено нерегулярно изпълнение, в недостатъчен размер и обем, което при липсата на уговорени ограничения за грижи и издръжка, е равнозначно на пълно неизпълнение. Като неоснователно е преценено възражението за поставянето на ответниците в невъзможност да изпълнят задълженията си по вина на кредитора, тъй като отказът на ищцата да приеме изпълнението е основателен, поради което не е имало основание за трансформиране в парично изражение на дължимото в натура изпълнение, за което е налице и влязло в сила решение. Престираната след м. май 2007 г. месечна издръжка е и недостатъчна за задоволяване на установените по делото нужди на кредитора. Като неоснователно е оценено и възражението за недопустимост на първоинстанционното решение поради невъзобновяването на производството в шестмесечен срок от постановяването на решение по друго дело, заради което производството по делото било спряно.
Не може да бъде споделена тезата на касаторката за недопустимост на обжалваното решение. Виждането се гради на обстоятелството, че производството по делото е било спряно от първоинстанционния съд на основание чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./ до влизането в сила на решение по иск на Т. за определяне на паричен еквивалент на уговорените грижи и издръжка. В. решение по този иск е влязло в сила на 5 октомври 2009 г. с постановяване на определение № 1201 от същата дата по гр.д. № 1160/2009 г., ІІІ г.о., с което не е допуснато касационното обжалване на въззивното решение. Искането за възобновяване на производството по настоящото дело е подадено от ищцата С. на 16 юни 2010 г. Съгласно правилото на чл. 184 ГПК /отм./, производството по делото, спряно по общо съгласие на страните, се прекратява в случай, че в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Процесната хипотеза е различна – спирането е допуснато от съда предвид значението за правилното разрешаване на предявения иск от решение по друго дело, което се разглежда в същия или в друг съд. В този случай законът не повелява прекратяване на производството в случай, че в шестмесечен срок от спирането му, или в шестмесечен срок от постановяването на съответното имащо значение решение, някоя от страните не е поискала възобновяване на производството. Напротив – съгласно чл. 183, ал. 1 ГПК /отм./ производството се възобновява служебно или по искане на една от страните след отстраняване на пречките за движението му, а в изрично посочени хипотези, между които и тази по чл. 182, ал. 1, б. „г” ГПК /отм./, съдът сам взема нужните мерки. В случая производството по делото е спряно от първоинстанционния съд в откритото съдебно заседание на 11 септември 2007 г., и съдът е взел необходимите мерки по движението на делото – за развитието на имащото значение гр.д. № 2823/2007 г. по описа на районния съд в гр. пловдив от докладчика в районния съд по настоящото дело е сторено запитване на 31 август 2009 г. Липсва основание да се приеме, че съдът е постановил недопустимо решение предвид невъзобновяването на производството по делото в шестмесечен срок от влизането в сила на решението по дело, имащо значение за правилното решаване на предявения иск.
К. съд намира, че касационното обжалване не следва да се допуска по поставените от касаторите правни въпроси.
Безспорно въпросът за вида другарство между съпрузите-ответници по иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД е съществен, но в конкретния случай въззивният съд е разгледал и двамата ответници по иска като жалбоподатели и е съобразявал изложените във въззивната им жалба доводи. Липсва твърдение от страна на касаторите, че съдът не е следвало да разгледа въззивна жалба и от двамата, поради което поставеният процесуалноправен въпрос не е обуславящ за изхода на спора. Затова и не е необходимо да се обсъжда представената съдебна практика. Не е обусловил изхода на спора и въпросът за дължимостта на държавна такса от жалбоподателя за въззивното обжалване. На първо място, съдът е приел въззивна жалба от двамата ответници по иска. Освен това касаторът Тенов в този случай не е посочил какви доводи е изложил в своята въззивна жалба, която в нарушение на процесуалните правила не е била приета от съда, и които по тази причина не са станали предмет на разглеждане от въззивния съд в обжалваното решение. Липсата на правен въпрос в това отношение препятства допускането на касационното обжалване. Най-сетне, въпросът за дължимостта на държавната такса е бил разгледан в отделно частно производство, и въззивното определение е влязло в сила след като касационният съд е приел с определение № 252 от 20 юни 2012 г. по ч.гр.д. № 280/2012 г., ІІ г.о. разпореждане на въззивния съд за връщане на частна касационна жалба на Т. поради неотстранени в срок нередовности, за правилно.
Като обуславящ изхода на спора е поставен проблемът за необходимостта от съдействие от страна на кредитора (за наличието или липсата на такова) за изпълнение на задължението на длъжника да полага грижи в натура. Съдебната практика е неизменна в тълкуването на този проблем – неоказването на съдействие от страна на кредитора за изпълнение на задължението на длъжника да полага грижи, води до погасяване на това задължение, но даденото от въззивния съд разрешение не е в нейно нарушение. В решението на въззивния съд е прието за установено неизпълнение на задължението на длъжниците по договора, а отказът на ищцата да приеме престираното от тях такова (според съда то е нерегулярно, в недостатъчен размер и обем) е счетен за основателен. В тази си последна част разрешението също е съответно на цитираната от касаторката съдебна практика – така в решение № 82 по гр.д. № 1313/2009 г., ІV г.о. изрично се подчертава, че кредиторът не е длъжен да приема частично изпълнение (нерегулярно и в непълен размер). Ако касаторката в случая е целяла да постави правен проблем във връзка с цененето на доказателствата, то е следвало да постави и съответния правен въпрос, чиято липса обаче препятства допускане на касационното обжалване в този аспект.
На следващо място се твърди липса на обсъждане на обстоятелствата, поради които кредиторът е отказал изпълнението. Начинът на формулиране на проблема сочи разновидност на поставения предходен такъв. Изричен правен въпрос във връзка със заключението на съда за налично епизодично и непълно изпълнение от страна на длъжниците, не се поставя. По следващото позоваване на касаторката – на липсата на обсъждане на ежемесечното превеждане на суми за издръжка, които ищцата е получавала лично, без да им се противопоставя, в представената от нея съдебна практика (решение № 439 по гр.д. № 90/2011 г., ІІІ г.о.) се акцентира на правилото на чл. 96, ал. 1 ЗЗД, като според съда ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение, а изпадането в забава е резултат от неоправдано неприемане или липса на съдействие. При посочените изводи в обжалваното решение не се поставя правен въпрос за значението на изпълнението на натурално задължение за гледане в паричното му изражение и сторен отказ на кредитора да приеме изпълнението в натура. Липсата на правен въпрос и тук не дава възможност касационното обжалване да бъде допуснато.
На последно място се твърди желание на кредиторката за прехвърляне на жилището на трето лице, както и обективна невъзможност в рамките на кратък период от време приобретателката да изпълнява задълженията си по договора лично. Обжалваното решение не е основано на подобни обстоятелства. По същината си твърдението на касаторката представлява нейното виждане за правилното разрешаване на спора в съответствие с доказаните според нея обстоятелства. Тъй като не е поставен обусловил изхода на спора правен въпрос, касационното обжалване не следва да се допуска.
Ответницата М. С. претендира заплащане разноските за касационното производство, сторени по договор за правна защита и съдействие, в размер на 600 лева, и й се дължат на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 38 от 4 януари 2013 г., постановено по в.гр.д. № 2538 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2012 г.
ОСЪЖДА И. К. Т., ЕГН [ЕГН], и З. К. Т., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], обл. П., [улица], да заплатят на М. Д. С. от [населено място], [улица], ет. , сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: