2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 02.11.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 2263 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба вх.№ 8556 от 31.07.17г.на Д. В. Н. и Д. С. Н. чрез адв.М. Р. с искане за изменение на определение № 344 от 7.07.17г.в частта за разноските,основано на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК,за което страната е осъдена.Иска се присъденото възнаграждение да бъде намалено до 200 лв,която сума се равнявала на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.04г.на САК – чл.11.
Ответникът по молбата оспорва искането с твърдения ,че чл.11 от Наредба № 1/04г.не е приложим в настоящия случай,а адвокатското възнаграждение в размер на 600 лв е определено съгласно чл.9 ал.3 от Наредбата за изготвяне на отговор на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК, без процесуално представителство.Заплатеният от страната размер на адвокатско възнаграждение включвал и ДДС,като сумата на данъка не следвало да се взема предвид при преценката за прекомерност.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира искането за изменение на определението в частта за разноските за направено в срока по чл.248 ал.1 ГПК и за допустимо.Когато делото пред съответната инстанция приключва без да се осъществява двустранна размяна на книжата и без открито съдебно заседание,първата възможност,с която жалбоподателят разполага,за да възрази по размера на адвокатското възнаграждение,претендирано като разноски по делото от насрещната страна,е тази по реда и в срока по чл.248 ал.1 ГПК.
Възражението за прекомерност е основателно.С определение № 344 от 7.07.17г.на ВКС,ІV г.о.по ч.гр.дело № 2263/17г.частната касационна жалба с вх.№ 1569/15.03.17г.на Д. В. Н. и Д. С. Н. срещу определение № 119 от 22.02.17г.на Варненския апелативен съд по ч.гр.дело № 64/17г.,е оставена без разглеждане като недопустима,а производството е прекратено.
Жалбоподателите са осъдени да заплатят на [фирма] сумата 600 лв разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред ВКС.
Делото не представлява фактическа и правна сложност.Частната жалба е оставена без разглеждане,тъй като е подадена срещу акт,който не подлежи на касационен контрол.Дейността на адвоката на ответната страна се изразява в изготвяне на отговор срещу жалбата,без явяване в ОСЗ.
Съгласно чл.78 ал.5 ГПК адвокатското възнаграждение може да се намалява с оглед на действително положения ,а не договорен труд от адвоката.Дали адвокатът или адвокатското дружество е регистрирано по ЗДДС е без значение,релевантна при преценката на прекомерност е платената от клиента – страна по делото сума .
Основателен е доводът на молителите ,че при определяне размера на минималното адвокатско възнаграждение следва да намери приложение чл.11 от Наредба № 1/20004г.,а не чл.9 ал.3 от същата наредба,тъй като не се касае за касационна жалба,а за частна касационна жалба.
Постановеното по делото определение следва да се измени,като се намалят присъдените разноски до минималния размер на адвокатското възнаграждение,определен в чл.11 от Наредба № 1/2004г. – 200 лв.
Мотивиран от горното,Върховният касационен съд,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ определение № 344 от 7.07.17г.на ВКС,ІV г.о.по ч.гр.д. №2263/17г.в частта за разноските,като :
ОСЪЖДА Д. В. Н.,с Е. [ЕГН] и Д. С. Н. ,с Е. [ЕГН],да заплатят на [фирма],с Е.:[ЕИК] сумата от 200 лв /двеста/ разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред ВКС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.