О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 20.06.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.05. 2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 3541 /2013 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЕТ Д. Р. К., упражняващ търговска дейност под фирма ”Г.-Д. К.”, гр. Б. против въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V -72 от 30.05.2013 год., по възз.гр.д.№ 664/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Бургаския районен съд № 109 от 31.01.2013 год., по гр.д.№ 8421/2012 год. за отхвърляне на предявения от касатора, като ищец, срещу ЕТ Х. Д. Х., упражняващ търговска дейност с фирма „Х. –Х. Х.” осъдителен иск по чл.249, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.243 ЗЗД за освобождаване и предаване владението върху предоставен на последния в заем за послужване недвижим имот – магазин №1, с полезна площ от 49.05 кв.м., включващ търговска площ от 3 кв.м., складово помещение от 11.25 кв.м., две тоалетни, заедно с проходна с обща площ от 4.80 кв.м., находящ се в едноетажна масивна сграда, предназначена за търговска дейност и находящ се в [населено място], [улица] .
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281,т.3 ГПК.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по отношение на определения за значим за крайния изход на делото правен въпрос, който доуточнен от настоящата инстанция в съответствие с постановките в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС е: „Може ли да се презумира договор заем за послужване, при безвъзмездно предоставена за ползване вещ, собствена на лицето, претендиращо връщането и от ползувателя?”.
Като израз на визираното противоречие по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК са посочени решения постановени по реда на чл.290 и сл. ГПК на състави на ВКС: № 533/ 15.12.2010 год., по гр.д.№ 1133/2009 год. на ІІ г.о. и № 271 от 03. 01.2011 год., по гр.д.№ 401/2009 год., а по т.2 – решение на Софийски градски съд от 20.02.2009 год., по гр.д.№ 788/2008 год..
Ответната по касационната жалба страна е възразила по допускане на касационното обжалване, поради отсъствие на визираните селективни критерии по чл.280, ал.1 ГПК и алтернативно по основателността на касационните основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол, по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване поради следното:
За да отхвърли, като неоснователен, предявения облигаторен иск с правно основание чл. 2491, ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.243 ЗЗД решаващият състав на Бургаския окръжен съд е приел, че ищецът не е доказал с допустимите от ГПК доказателствени средства наличието на постигнато между страните валидно съгласие по съществените елементи на договора за заем за послужване, в какъвто смисъл са твърденията му в исковата молба, макар и вещта реално да се намира във фактическата власт на ответника.
Изложени са съображения, че при направеното от ЕТ Х. оспорване на иска относно предоставено му временно ползване върху процесния недвижим имот въз основа на договор за заем за послужване и изрично заявеното от него становище, че свои имота още от 2006 г., поради предоставяне на средствата за закупуването му, в тежест на ищеца, съобразно процесуалното правило на чл. 154, ал.1 ГПК, е да установи в процеса, при условията на главно и пълно доказване наличието на твърдяната в исковата молба облигационна връзка. Същевременно според съжденията на въззивния съд в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, от правната характеристика на договора заем за послужване, според легалната му дефиниция в чл.243 ЗЗД, следва, че правото на собственост на заемодателя върху вещта е ирелевантно и само по себе си не обосновава правен извод за надлежно възникнало в тежест на насрещната по спора страна задължение да преустанови ползването и, както и да върне същата на ищеца, поради отправена му от последния покана в тази насока.
Следователно решаващите мотиви в обжалвания съдебен акт позволяват да се приеме, че поставеният от касатора правен въпрос, като значим за изхода на делото попада в обхвата на чл.280, ал.1 ГПК, с което общата предпоставка за допускане на касационното обжалване е доказана.
Неоснователно по отношение на същия е позоваването на селективния критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Цитираната в тази вр. задължителна практика на касационната инстанция е неотносима. С решение № 533/15.12.2010 год., по гр.д.№ 1133/2009 год. на ІІ г.о. на ВКС е даден отговор на въпроса за противопоставимостта на решението, постановено в производство за прекратяване на брак на неучаствалите в това производство лица, които притежават право на ползване върху имота, предоставен като семейно жилище, какъвто не е бил предмет на обсъждане от БОС. С решение № 721/ 03.01.2011 год., по гр.д.№ 401/2009 год. на ІV г.о. е разрешен процесуалноправния въпрос за доказателствената тежест на основанието за обогатяване при предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД , с каквато искове претенция въззивният съд не е бил сезиран от ищеца.
Що се касае до мотивите на горепосоченото решение на ІV – г.о. на ВКС, на които касаторът явно се позовава и в които е прието, че сключването на договор за заем за послужване не е подчинено на изискване за форма за действителност и може да бъде осъществено и чрез конклудентни действия, стига последните недвусмислено да сочат, че волята на съконтрахентите е именно обвързването им със същия, не е достатъчно за да се счете, че е налице произнасяне по идентичен на поставения от касатора правен въпрос по см. на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Аргумент в подкрепа на изложеното са както задължителните постановки в т.2 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС, така и задължителните разяснения в т.18 на ТР № 1/04.01.2001 год. на ОСГК на ВКС, според последните, които мотивите към съдебното решение не са източник на правни последици.
Отделен в тази вр. остава въпросът, че изводът на Бургаския окръжен съд относно липсата на облигационно правоотношение между страните, породено от договор за заем за послужване е изграден в рамките на преценката на конкретния доказателствен материал по делото, и съобразно възложената му правораздавателна функция на съд по съществото на спора, въз основа на която е формирано и становището за недоказаност на твърдяната облигационна връзка, вкл. чрез осъществените от страните конклудентни действия. В този см. разрешението в обжалваното въззивно решение относно неформалния характер на договора за заем за послужване и за доказателствените средства за установяването му е в пълно съгласие с трайно установената съдебна практика по приложението на чл.249 ЗЗД.
Недоказано се явява и основанието по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Посоченото решение на СГС по гр.д.№ 788/2008 год. на СГС е без данни да е влязло в сила и поради това, като неотносимо към формираната от съдилищата в страната съдебна практика, не подлежи на обсъждане – арг. от т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна е претендирала деловодни разноски за производството по чл.288 ГПК, които с оглед изхода на делото в касационната инстанция и процесуалното правило на чл. 78, ал.3 ГПК и се следват в размер на сумата 150 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно приложения договор за правна защита и съдействие сер.В № [ЕГН].
Мотивиран от горните съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № V -72 от 30.05.2013 год., по в.гр.д.№ 664/ 2013 год., по описа на с.с..
ОСЪЖДА ЕТ Д. Р. К., упражняващ търговска дейност под фирма ”Г.-Д. К.”, гр. Б. да заплати на ЕТ Х. Д. Х., с фирма „Х. –Х. Х.” сумата 150 лева/ сто и петдесет лева/, деловодни разноски за настоящето производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: