О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София 22.03.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1215 по описа за 2011 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] чрез юрк.П. М. против решение № 2299/26.04.11г.по в.гр.дело № 3232/11г.на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение № ІІ – 61-18 от 19.04.10г. по гр.дело № 9363/09г.на СРС,ГК,61 с-в в частта,с която са уважени исковете за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 и т.2 КТ, предявени от В. П. Б..
В приложеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат като основания за допускане на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК- разрешен от въззивния съд процесуалноправен въпрос,решаван противоречиво от съдилищата и от значение за точното приложение на закона,както и за развитие на правото.Приложена е съдебна практика.
Постъпила е касационна жалба и от ищеца В. П. Б. срещу въззивното решение в частта,с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ.В уточняващата молба бланкетно се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,както и се излагат оплаквания за неправилност на решението.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 1667 от 17.12.08г.,с която е прекратено трудовото правоотношение на ищеца В. П. Б. на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ,е незаконосъобразна.Изложени са съображения,че е нарушена разпоредбата на чл.35 ЗМСМА,съдържаща специална закрила в случаите на уволнение по чл.328 ал.1 т.2 КТ,която се отнася за общинските съветници и продължава през времето на техния мандат.Освен това е направен извод,че не е извършван подбор.За да отхвърли иска с правно основание чл.344 ал.1 т.3 КТ вр.с чл.225 ал.1 КТ въззивният съд е приел,че ищецът не е ангажирал доказателства относно размера на претендираното обезщетение.
По жалбата на [фирма]:
За да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд,въззивен съд или решение на Върховния касационен съд,постановено по реда на отм.ГПК.Посоченият от касатора процесуален въпрос законосъобразно ли е отклонение от разпоредбата на чл.154 ал.1 ГПК,представляващо разместване на доказателствената тежест при прилагане на разпоредбата на чл.35 ЗМСМА не е разрешен в противоречие със съдебната практика.Приложеното решение № 52 от 22.05.09г.по т.д.№ 695/08г.на І т.о.на ВКС не сочи за наличието на противоречива съдебна практика.То е неотносимо към конкретния казус,тъй като касае доказване на основанието,на което е сключен определен договор.Трайната съдебна практика приема,че тежестта на доказване в съдебния процес за незаконно уволнение лежи върху работодателя.Твърдението на работника или служителя,че уволнението е незаконно,се основава на упражненото от работодателя право на уволнение.Ето защо носителят на това право – работодателят,трябва да докаже,че законосъобразно го е упражнил.В разглеждания случая въззивният съд е съобразил трайно установената практика и правилно е разпределил доказателствената тежест между страните,като е приел,че работодателят е този,който трябва да установи дали един работник или служител се ползва от закрила,предвидена в КТ или друг нормативен акт.Закрилата по чл.35 ЗМСМА е специална закрила,която се отнася до общински съветници и продължава по времето на техния мандат и съдържа забрана работодателят да прекратява трудовия договор с общински съветник на определени основания ,в т.ч.чл.328 ал.1 т.2 КТ.
Не е налице и основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящата хипотеза не е такава.По посочения от касатора въпрос има трайна съдебна практика,която не се налага да бъде променена,а разпоредбата на чл.35 ЗМСМА е ясна и не се нуждае от тълкуване.
По жалбата на В. Б.:
Настоящият състав на ІV г.о. на ВКС,като разгледа уточнението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Такъв въпрос не може да бъде изведен от твърдението за наличието му. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.Въпросите по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК следва да бъдат формулирани ясно,точно и категорично.В случая не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос,разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото – т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС,което води до необсъждане на въпроса за наличие на хипотезата по чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съдържащите се в изложението оплаквания за неправилност на решението представляват касационни основания по чл.281 т.3 ГПК,които подлежат на разглеждане при вече допусната касация,но не са относими към допустимостта на касационното обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият състав на ІV г.о. намира,че не се следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2299 от 26.04.11г.,постановено по в. гр.дело № 3232/11г.на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.