О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София, 25.06.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесети година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 469 /2012 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 38737/06.04.2012 година на Л. Л. С. от [населено място] чрез адв. М.К. -САК срещу въззивно Решение от 02.03.2012 година по гр. възз. д. Nо 9314/2011 год. на Софийския градски съд , с което е отменено Решение от 10.01.2011 година по гр.д. Nо 56792 / 92 год. Софийския РС и е постановено ново , с което обективно съединените искове на Л. С. срещу И. Н. и М. К. по чл. 22 ал.4 СК от 1985 г./ отм./ за прогласяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на лек автомобил, закупен по време на брака на ищцата с ответника Н. в режим на съпружеска имуществена общност без съгласие на съпругата и по чл. 34 ЗС- за делба на разпоредения с оспорената сделка лек автомобил , са отхвърлени.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение, е постановено в нарушение на материален закон относно последиците на споразумението по чл. 51 СК , основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се обосновава с тезата , че въпросът за значението на сключеното споразумение по чл. 51 СК относно имуществените отношения между бившите съпрузи и ползва ли се това споразумение със СПН е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ПП ВС 5-77 , ТР Nо 60/87 год. на ОСГК на ВС.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответната страна- И. Н., с който се оспорват доводите както за допускане на касационното обжалване , така и срещу основателността на тези по същество.
Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и чл. 280 ал.2 ГПК , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и при данните за данъчната оценката на процесния лек автомобил , следва да се приеме , че касационната жалба е процесуално допустима..
При извършената преценка на релевираното основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване , настоящия състав намира , че законовите предпоставки липсват.
С т.2 на ТР 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС се дават задължителни разяснения по приложението на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. За да се приеме , че поставеният материално-правен или процесуален въпрос е разрешен с въззивното решение по противоречие със задължителна съдебна практика/ ПП ВС , ТР на ОСГК на ВС/ВКС, Решение по чл. 290 ГПК / , следва да се установи сходството с материално-правната проблематика на посоченото от касатора постановление на пленума или тълкувателно решение и изведения , обусловил изхода на спора по конкретното дело, правен въпрос.
С т.8 на ПП ВС 5-77 се дават задължителни разяснения по някои въпроси във връзка с прекратяване на брака с развод , като в т. 8 е разгледан въпроса за формата и съдържанието на споразумението по чл. 24 СК от 1968 г. / отм./ , но не и въпросът за правните последици на споразумението. С издаденото ТР Nо 60 / 87 година на ОСГК на ВС относно споразумението по чл. 99 ал.3 СК от 1985 г. / отм./ са развити доводи , че това споразумение има договорен характер , не се ползва със силата на пресъдено нещо, не може да се отменя чрез извънредните способи по ГПК, но може да се атакува по исков ред при нищожност или унищожаемост на изразеното волеизявление. Със споразумението по чл. 101 СК от 1985 г. / отм./ е търсена аналогия само от гл.т. на целите на споразумението.
Споразумението по чл. 51 СК касае развода по взаимно съгласие, уреден по новия СК, чиято процедура пред съда се урежда с чл. 330 ГПК. За разлика от споразумението по чл. 101 СК от 1985 г. / отм./ , законодателят не е поставил изискването страните – съпрузи да уредят и имуществените отношения по повод на прекратения брак. По този начин е уредено и споразумението , което може да се сключи по реда на чл. 49 ал.4 СК в рамките на висящия исков процес за развод , без да се прави искане на страните да преминат към охранителното производство на развод по взаимно съгласие . Разликите в изискването на законодателя към споразумението на съпрузите по чл. 51 СК и чл. 101 СК от 1985 г. / отм./ и по чл. 24 СК от 1968 г. / отм./ , съобразно действащите правила на материалния закон/СК/,уреждащ материята за споразумението при развода по исков ред и този по взаимно съгласие , не дават възможност за широка аналогия и възприемане без резерви на посочената задължителна практика що се отнася по тълкуване правните последици на „споразумението по чл. 51 СК”.Безспорни са разясненията , че споразумението има договорен характер, поради което възприетата теза на въззивния съд не може да се приеме като израз на противоречие със посочената от касатора задължителна съдебна практика. Соченото основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК не е налице , поради което и касационната жалба не може да бъде селектирана и допусната за разглеждане в открито съдебно заседание.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, ВКС- състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 38737/06.04.2012 година на Л. Л. С. от [населено място] , заявена чрез адв. М.К. -САК срещу въззивно Решение от 02.03.2012 година по гр. възз. д. Nо 9314/2011 год. на Софийския градски съд , с което е отменено Решение от 10.01.2011 година по гр.д. Nо 56792/92 год. Софийския РС и е постановено ново , с което обективно съединените искове на Л. С. срещу И. Н. и М. К. по чл. 22 ал.4 СК от 1985 г./ отм./ за прогласяване относителна недействителност на договор за покупко-продажба на лек автомобил, закупен по време на брака на ищцата с ответника Н. в режим на съпружеска имуществена общност без съгласие на съпругата и по чл. 34 ЗС-за делба на разпоредения с оспорената сделка лек автомобил, са отхвърлени.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: