О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
София, 28.10.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети октомври през двехиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова т.д. № 50300 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез пълномощника му адвокат Г. В. против решение № 102 от 1.10.2015 г., постановено по т.д. № 209/2015 г. по описа за Апелативен съд-Б., с което е отменено решение № 146/20.05.2015 г. по т.д. № 634/2013 г. на Окръжен съд-Бургас в отхвърлителната част за законната лихва от предявяване на иска и вместо него е постановено друго, с което [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] законна лихва върху уважения размер на главницата 233919.20 лв. за периода от входиране на исковата молба – 22.11.2013 г. до окончателното й погасяване.
[фирма], [населено място] не е подало писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
За да постанови решението си, въззивният съд е съобразил, че с първоинстанционното решение е присъдена сумата 233919, 20 лв. – главница, представляваща неиздължен остатък по ф-ра № 40024278/ 06. 12. 2011 г. като исковете за присъждане на обезщетения за забава, в размер на законна лихва върху посочени суми и периоди, са отхвърлени, наред с искането за присъждане на законна лихва върху сумата на главницата, начиная от предявяване на иска до окончателното и изплащане и предмет на обжалване е именно последната част от решението, касаеща тази лихва за забава върху присъдената главница от 233919,20 лв. Приел е, че независимо, че е уговорена неустойка за забава, между страните, които са търговци и затова, лихва за забава не се дължи за периодите, за които са предявени исковете, въз основа на договора, липсва пречка, лихва за забава да бъде основателно претендирана, за периода, след завеждане на иска, до погасяване на присъдената главница. Обратното, би означавало, страната да бъде лишена от предоставената правна възможност от чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при установено неизпълнено парично задължение за заплащане на главница. Присъждането на лихва за забава върху присъдена сума на главницата, за периода, след завеждане на иска, не представлява търсене на второ, по вид, обезщетение за едно и също неизпълнение, защото е извън волята на договарящите и следва главния дълг, извън договорния период.
К. счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси:
– може ли едностранно страна в процеса да избере дали да претендира уговорения размер на обезщетението по клаузата за неустойка или обезщетение за неизпълнение по чл.86 ЗЗД
– подлежат ли на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които се основава искането за присъждане на ищеца на обезщетение по чл.96 ЗЗД и следва ли съдът да присъди такова обезщетение само след като съобрази какъв е точния размер на уговорената между страните неустойка и точния размер на претенцията по чл.86 ЗЗД, както и следва ли съдът да съобрази каква е разликата в размер на уговорената уговорената неустойка и претендираното обезщетение по чл.86 ЗЗД – законната лихва само в размер явяващ се сумата получена като разлика над уговорената неустойка
– процесуално допустимо ли е и може ли съдът да откаже откриването на производство по чл.193 ГПК, когато между страните има съществуващи търговски отношения, но които не произтичат от оспорваното рамково споразумение
По първите два въпроса се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 27 от 9.09.2010 г. по т.д. № 419/2009 г., II т.о. Тълкуването по това решение е дадено по претенция за заплащане обезщетение за забавено изпълнение за период предхождащ предявяването на иска, като изрично е отбелязано, че за забавеното изплащане на дължимата неустойка се следва обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, макар не това да е разглежданата в решението хипотеза. Следователно въззивното решение не противоречи на сочената от касатора практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По третия въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Този въпрос обаче не е поставян в производството пред въззивния съд и е неотносим към атакуваното с настоящата касационна жалба решение на Апелативен съд-Б., поради което не може да обоснове допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 102 от 1.10.2015 г., постановено по т.д. № 209/2015 г. по описа за Апелативен съд-Б..
Определението е окончателно
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: