3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
С., 28.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 960/ 2011 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Р. С. А., В. М. А. и М. М. А. – всички от [населено място] срещу Решение № 963 от 16.VІ.2011 г. по гр.д. № 494/ 2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с което е отменено Решение от 16.Х.2010 г. по гр.д. № 9737/ 2009 г. на СГС, с което ЗК [фирма] – [населено място] е осъдено на основание чл. 226 КЗ да плати обезщетения за неимуществени вреди: на ищцата 70 000 лв. и на всеки от ищците по 50 000 лв., които обезщетения са намалени с по 20 000 лв., с оплакване за неправилност. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която исковете са уважени: за 50 000 лв. – обезщетение на ищцата и по 30 000 лв. – на всеки от останалите ищци. В Изложение към касационна жалба жалбоподателите искат да се допусне касационно обжалване в посочената част на основание чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, алтернативно по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр. 1 ГПК по разрешения материалноправен въпрос: материалното състояние на починалия причислява ли се към критериите по чл. 52 ЗЗД. Поддържат, че решението противоречи на ППлВС №4/1968 г., с което материалният статус не е включен като обуславящ критерий за размера на неимуществените вреди. Основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр.1 ГПК обосновават с довода, че по изложения материално – правен въпрос за включването на материалния статус на починалия в критериите по чл. 52 ЗЗД, липсва задължителна практика на ВС и на ВКС – има непълнота по отношение на правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът по касационната жалба ЗК [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, които са отхвърлени, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 пр. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Посоченият от жалбоподателите разрешен от въззивния съд материалноправен въпрос, е релевантен за делото, тъй като е обусловил постановеното решение за размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед критерия на чл. 52 ЗЗД и от решаването му зависи изходът на спора. Тъй като първоинстанцион – ното решение, потвърдено от въззивния съд, е влязло в законна сила затова налице ли са условията на закона за ангажиране отговорността на ответника за причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател при ПТП на 13.VІІ.2006 г., причинено от водач на МПС, застрахован при ответника по риска ”Гражданска отговорност” и за присъдените обезщетения 50 000 лв. – на съпругата и по 30 000 лв. – на всеки от синовете, предмет на обсъждане сега е въпросът за размера на обезщетенията.
Този въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика – ППлВС №4/1968 г. За да опреде – ли обезщетенията за неимуществени вреди в посочения размер, въззивният съд е взел предвид обстановката в семейството преди смъртта на пострадалия – това, че семейството е било сплотено и с близки отношения между членовете, поради което смъртта се е отразила болезнено и тежко както на съпругата, очевидка на ПТП-то, така и на синовете, за които съдът е съобразил, че не са в ниска възраст и че живеят отделно от родителите си, поради което им се дължи по-ниско обезщетение от това на съпругата. Като е преценил възрастта на пострадалия и на ищците, съдът при обсъждане на релевантните за спора обстоятелства, е посочил и това, че ищците не твърдят и не установяват особени обстоятелства – например общест – вено положение и материален статус на починалия, които да обуславят по-висок размер обезщетения от обичайно присъжданите за разглеждания период 2006 г., и е определил обезщетение за неимуществени вреди 50 000 лв. за съпругата и по 30 000 лв. за всеки от синовете на загиналия.
С така разрешения въпрос за размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с трайната практика на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД и не се е отклонил от практиката на ВКС за съблюдаване на законоустановения критерий за справедливост. Определеното обезщетение не е в противоречие със съдебната практика за определяне на обезщетение за такъв вид неимуществени вреди и този размер на обезщетението не е несправедливо занижен, а съответства на критерия за справедливост, съдържащ се в чл. 52 ЗЗД. В т.11 на П. ВС № 4/1968 г. са дадени указания при определяне размера на неимуществените вреди да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като съдилищата в мотивите да посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Въззивният съд не е взел предвид обстоятелствата от значение за определяне размера на обезщетенията в противоречие в посоченото Постановление, като е неоснователен доводът на жалбоподателите, че съгласно същото материалният статус на наследодателя не е включен като критерий за размера на обезщетенията на наследниците за неимуществени вреди. Въпросът за размера на обезщетението е специфичен с оглед данните по конкретното дело и зависи от преценка на всички обстоятелства, имащи значение за определяне размера на обезщетението, които въззивният съд е съобразил. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК.
Неоснователно е и искането за допускане на касационно обжалване на основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 пр.1 ГПК. Изискването на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необхо – димост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 636 от 18.ІV.2011 г. по гр.д. № 447/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: