3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
С., 03.04.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на единадесети март, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 48 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. К. Г. от [населено място], подадена от адвокати А. Г. и Н. Б. срещу въззивно решение № 141 от 30.09.2014 год. по гр.д. № 295/2014 год. на Варненски апелативен съд, с което е отменено решение № 562 от 11.04.2014 г. по гр.д. № 3297/2013 г. на Варненския окръжен съд и е постановено ново, с което К. К. Г. е осъдена да заплати на Р. С. С. и С. И. С., конституирани като правоприемници на починалия ищец С. С. И., обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат от престъпление, установено с влязла в сила присъда по нохд.№ 1069/2012 г. на Варненския районен съд, в размер на 41 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.10.2010 г. до окончателното й изплащане.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса наказателният процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение за вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли течението на погасителната давност за вземането на такова обезщетение, ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд, при положение, че от самото начало и деецът е известен и са налице валидни документи за вземането.
Ответниците по касационната жалба Р. С. С. и С. И. С. в писмения отговор, подаден чрез адвокат П. К. И. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, от легитимирано лице, имащо интерес да обжалва и е допустима, но не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
За да отмени решението на първата инстанция, с което е отхвърлен искът с правно основание чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 41 000 лв. и го уважи въззивният съд е приел, че искът не е погасен по давност. Подадената на 4.11.2013 г. г. искова молба според съда е в срока по чл.110 ЗЗД, тъй като вземането на ощетеното лице става изискуемо от датата на довършване на продължаваното престъпление, поради което и с оглед на чл.114, ал.1 ЗЗД давностният срок започва да тече от тази дата, а не от някакъв предшестващ момент. В случая от значение е кога е извършено последното изпълнително деяние от общия комплекс на продължаваното престъпление, а това е м. октомври 2010 г. От този момент до 4.11.2013 г., когато искът е заведен, погасителната давност не е изтекла.
Поставеният в изложението материалноправен въпрос- наказателният процес, в който не е бил предявен иск за обезщетение за вреди от престъплението, предмет на обвинението, спира ли течението на погасителната давност за вземането на такова обезщетение, ако процесът е приключил с влязла в сила осъдителна присъда на наказателния съд, при положение, че от самото начало и деецът е известен и са налице валидни документи за вземането не обуславя изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за да се допусне касационно обжалване. С ТР № 5 от 5.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовава жалбоподателката е прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е завършил с влязла в сила осъдителна присъда и със споразумение, не е процес относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за спиране на погасителната давност. В случая въззивният съд е приел, че вземането за вреди от непозволено увреждане е възникнало от момента когато е извършено последното изпълнително деяние от общия комплекс на продължаваното престъпление – м. октомври 2010 г. Това е решаващият извод на въззивният съд за да приеме, че до 4.11.2013 г., когато е заведен искът погасителната давност не е изтекла, а не че висящия наказателен процес е основание за спиране на погасителната давност.
По изложените съображения не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 141 от 30.09.2014 год. по гр.д. № 295/2014 год. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :