О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
гр. София, 03.05.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2875 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 27 от 06.04.2015г. по в.гр.д. № 64/2015г. на Окръжен съд – Перник, с което е потвърдено решение № 55 от 24.10.2014г. на Районен съд – Перник по гр.д.№ 10084/2013г. С последното е признато за установено, че [фирма] дължи на [фирма] сумата от 7 831,94 лева, представляваща незаплатена част от фактури, издадени въз основа на сключен между страните договор за извършване на С., както и мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2 069,66 лева, считано съответно за всяка една от фактурите от 16.06.2010 г. и от 27.09.2010 г. до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, ведно с разноски. С първоинстанционното решение са отхвърлени насрещните искове на касатора за присъждане на 2600 лева – неустойка за неточно изпълнение, както и за сумата от 20 000 лева – пропуснати ползи за дружеството.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено като неправилно, поради съществени процесуални нарушения и необоснованост. Претендира присъждане на направените разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], счита жалбата за неоснователна и немотивирана, а изложените основания за допускане на касационно обжалване за неотносими, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че е предявен по реда на чл.422 ГПК установителен иск с правно основание чл.266 ЗЗД, който е доказан по основание и размер. По същество въззивният съд е приел, че ремонтните работи, за които се претендира плащането, са съставени двустранно подписани от страните приемо-предавателни протоколи и фактури, с което е изразена воля, че съответните ремонтни дейности са договорени и подлежат на заплащате, и са приети от възложителя без възражения. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.265 ГПК, според която ако при извършване на работата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане, заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението, а в случая ответникът е предявил насрещни искове по чл.92 и чл.82 ЗЗД. Към договора не са приложени оферти, поради което съдът не е могъл да прецени, дали посочените от ответника некачествено изпълнени строително – ремонтни дейности са подлежали на изпълнение, същите не са актувани с посочените протоколи, поради което съдът е приел, че ищецът не може да отговаря за некачественото им изпълнение. Съставът на въззивния съд е счел, че една част от дейностите, по които са открити недостатъци, не са изпълнявани от ищеца, друга част от тях не са взети предвид от вещото лице, трета част са били видими и към момента на приемане на работата е следвало да се направят възражения за това, а за четвърта част от дейностите не е доказано, че са в резултат на неправилно изпълнение от ищеца. Според съда след като не е налице виновно неизпълнение на договора от изпълнителя, ответникът не може да претендира обезщетение за пропуснати ползи от некачественото изпълнение на договора.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси, които счита, че са решени в противоречие с практиката на съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: /1/ Допустимо ли е съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК при уважаване на иска присъждането в полза на ищеца на разноски за пътуване и нощувки на адвокат във връзка със съдебни заседания извън договореното адвокатско възнаграждение? Ако е допустимо – по какъв начин се доказва, че представените фактури за гориво съответстват на действителните разходи на адвоката? – решен в противоречие с решение № 1121 от 13.06.2014г. по в.гр.д. № 1079/2014г. на Окръжен съд – Пловдив, решение от 05.01.2015г. по гр.д. № 4109/2014г. на Софийски градски съд, решение № 288 от 08.12.2014г. по гр.д. № 558/2014г. на Окръжен съд – Шумен; /2/ Допустимо ли е уважаване на иск за установяване на дължима сума по договор за изработка при положение, че ищецът не е изпълнил задължението си съгласно доклада по чл.146 ГПК да докаже, че е извършил договорените работи с поне средно качество, а ответникът, от своя страна, е доказал по безспорен начин наличието на некачествено изпълнени работи?; /3/ Длъжен ли е въззивният съд да отмени първоинстанционно решение при което е налице противоречие между указанията по отношение на обстоятелствата и фактите, подлежащи на доказване от ищеца, дадени от първоинстанционния съд в доклада по чл.146 ГПК и изводите на съда относно доказаните от ищеца факти и обстоятелства, съдържащи се в мотивите на първоинстанционното решение?; /4/ Валидно ли е въззивно решение, с което е потвърдено изцяло първоинстанционно решение, с което се признава за установено, че е налице дължима сума по конкретно посочена фактура, но от представените доказателства от ищеца се установява, че посочената фактура е заплатена изцяло, а дължимата сума е по друга фактура, която обаче не е цитирана в решението при положение, че във въззивната жалба на ответника е налице възражение по въпроса, което не е обсъдено от въззивния съд? Твърди се, че по отношение на последните три въпроси е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Вторият въпрос, поставен от касатора, не може да обуслови допускането на решението до касация, тъй като не покрива общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, доколкото в него се съдържат твърдения, че ищецът не е доказал изпълнение на договорените работи поне със средно качество, съответно, че ответникът е доказал наличие на некачествено изпълнение работи, които са в противовес на приетото от въззивната инстанция. По същество въззивният съд е приел нещо различно от твърдяното от касатора, а именно, че ремонтните работи, за които се претендира плащането, са съставени двустранно подписани от страните приемо-предавателни протоколи и фактури, с което е изразена воля, че съответните ремонтни дейности са договорени и подлежат на заплащате, и са приети от възложителя без възражения. Във връзка с възражението за некачествено изпълнените строително – ремонтни работи решаващият състав е изложил и мотивите, че те не са изпълнявани от ищеца /не са резултат от негово изпълнение/, друга част – са видими и не е направено своевременно възражение по чл.265 ГПК, съответно трета част – не са доказани, поради което възражението е прието за неоснователно. Именно тези решаващите мотиви на съда са обусловили изхода на спора, но във връзка с тях не е поставен въпрос от жалбоподателя. Третият въпрос в изложението също не предпоставя допускането на касационния контрол, тъй като не е налице твърдяното противоречие между доклада на първоинстанционния съд относно подлежащите на доказване факти и разпределението на доказателствената тежест с решението, като доколко тези факти са доказани е въпрос относно правилността на акта, който не може да се обсъжда в селективната фаза на касационното производство. В четвъртия въпрос се извежда невалидност /нищожност/ на съдебния акт на базата на твърдение за неправилен извод на въззивната инстанция относно дължимост на сума по конкретна фактура, на база неправилна преценка на доказателствения материал /относно плащането по тази фактура/, съответно допуснато съществено процесуално нарушение. Доколкото наведените пороци, на които се базира твърдението за нищожност на решението, са основания за неправилност, а не за липса на валидност на съдебния акт, въпросът не може да предпостави допускането на решението до касация.
В частта за потвърждаване на решението на районния съд за присъдените разноски от първата инстанция, касационното обжалване не може да се допусне, тъй като първата инстанция не е била сезирана с молба по чл.248 ГПК по повод твърдението, че присъдените разноски нямат характер на такива по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК, като недължимостта на разноските не се извежда от изхода на спора.
В частта за присъдените разноски за въззивната инстанция в размер на 148,96 лева /разноски за пътуване на адвоката на насрещната страна/ касационната жалба има характер на молба по чл.248 ГПК, поради което делото следва да се върне в тази част на окръжния съд за произнасяне по нея.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 27 от 06.04.2015г. по в.гр.д. № 64/2015г. на Окръжен съд – Перник.
ИЗПРАЩА делото на Окръжен съд – Перник за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК на [фирма], съдържаща се в касационната жалба, относно присъдените в полза на насрещната страна за въззивното производство разноски в размер на 148,96 лева за пътуване на адвоката на тази страна за участие в съдебното заседание на 05.03.2015г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.