О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№378
гр.София, 04.10.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря
разгледа докладваното от съдия ДЕКОВА
гр.дело №1242 по описа за 2019 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. К., чрез процесуален представител адв.Н. П., срещу въззивно решение от 19.12.2018г. по в.гр.д.№ 546/2018г. на Окръжен съд – Сливен, в частта, с която след частична отмяна на решение от 17.07.2018 г. по гр.д. № 31/2018 г. на Районен съд – Сливен, е отхвърлен предявения от К. И. К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието, иск с правно чл.212, ал.4, вр. с ал.1, т.3, вр. с чл.211, ал.5, т.2 ЗМВР от 2006г./отм./ за заплащане на обезщетение за неизползван допълнителен платен годишен отпуск в частта за 2012г. в размер на сумата 1 763,70 лв.
Въззивният съд е приел, че правата на ищеца на допълнителен платен годишен отпуск за положен извънреден труд през 2012г. са погасени по давност, тъй като при наличието на действието на разпоредбата на чл.59а ЗДСл и пар.8в ЗДСл /в сила от 01.03.2011г./, чатериалното право на ползване на този отпуск се е погасявало по давност с изтичане на две години от края на всяка година, за която се полага.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочат отменителни основания по чл.280, , ал.1, т.1-3 и ал.2, пр. трето ГПК. Изложени са доводи, че въпросите може ли неупражненото право на платен отпуск да бъде погасено по давност и приложими ли са чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл за правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд по ЗМВР, които са възникнали след 01.03.2011 г. са разрешени в противоречие с РКС № 12/ 2010 г. по КД № 15/2010 г. на КС на РБ, Директива 2003/88/ЕО и Решение на СЕС от 29.11.2017г.; че в противоречие с РКС № 12 от 2010 г. по КД № 15 и решение № 235 от 08.11.2016 г. по гр.д. № 2082/2016 г. ІІІ г.о. ВКС е разрешен и въпроса приложими ли са по аналогия нормите на чл. 176а КТ и чл. 59а ЗДСл към правоотношение, уредено със специална правна норма – 212, ал. 5 ЗМВР от 2006 г.
Настоящият касационен състав като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси, касаещи приложимостта на погасителната давност към правото на допълнителен отпуск за положен извънреден труд са предмет на Тълкувателно дело № 6 от 2017 г. ОСГК ВКС /в т.ч. въпроса погасява ли се по давност вземането на военнослужещия за компенсиране на труда при удълженото работно време с почивка/ намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по тълк.д. № 6/2017 г.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
СПИРА производството по гр.д. №1242/2019г. на ВКС, ІІІ г.о., до приключване на тълк. дело №6/2017г. на ОСГК на ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: