О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 378
София, 06.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. частно гражданско дело N 189/2009 година.
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба подадена от Д. Щ. Х. от гр. В. срещу определение от 21.11.2008 г. по гр. д. № 533/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което е спряно въззивното производство на основание чл. 183, ал. 1, б. “г” ГПК (отм.). касационният довод е за това, че изходът на гр. д. № 1930/2008 г. на ВОС с предмет установителен иск за обявяване за нищожен договор за продажба, за който е съставен нот. № 1* т. І, н. д. № 156/2006 г., е без правно значение за ревандикационния иск за ? ид. ч. от същия имот, предмет на спряното производство, тъй като двата иска не се отнасят помежду си в отношение на обусловен и обуславящ.
Срещу определението е подадена частна касационна жалба и от М. Б. Х. със същите доводи.
Ответникът по жалбите А. К. не е взел становище по тях. Касаторката Д. Х. намира частната жалба подадена от М. Х. за основателна.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и са допустими.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
Микаела Х. е предявила срещу А. Щ. Д. , починал 2008 г. и А. К. при условията на обективно и субективно съединяване иск за ревандикация на ? ид. ч. от УПИ * в кв. 70 по плана на вилна зона В. м. “А” и построената в него едноетажна вилна сграда на площ от 45 кв. м. и иск за обявяване за нищожен договор за продажба обективиран в нот. акт № 1* т. !, по н. д. № 156/2006 г. поради липса на съгласие за разпореждане с ? ид. ч. от имота.
Ищцата е поддържала, че имотът е бил собствен на Щ. Ч. , който приживе през 1971 г. направил универсално завещание в полза на сина си Д. Щ. Х. Щерю Ч. е починал 1973 г. През 1975 г. имотът е отчужден от наследниците му. Наследница на Ц. Ч. – негова дъщеря е провела процедура по отмяна на отчуждаването и през 1994 г. е дарила на ищцата, нейна дъщеря, ? ид. ч. от имота. Ищцата е противопоставила и възражение за придобиване на имота на основание добросъвестно владение упражнявано на основание сключения договор за дарение.
Ответникът по иска А. Щ. Д. , починал в хода на процеса и заместен от единствената му наследница – касаторката, през 2000 г. е обявил оставеното в негова полза завещание и през 2006 г. е продал целия имот на втория ответник А. Кафтанов.
С решение по гр. д. № 5294/2006 г. Варненски районен съд е уважил ревандикационния иск като е осъдил А. К. да предадена на М. Х. владението на ? ид. ч. от имота. По отношение на установителния иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД, съобразявайки цената на имота, е намерил, че той е подсъден на окръжния съд като първа инстанция по правилата на родовата подсъдност. Прекратил е производството при себе си по този иск и е изпратил исковата молба в тази част за разглеждане от Варненски окръжен съд. На това основание е образувано гр. д. 1930/2008 г. по описа на ВОС.
Срещу първоинстанционното решение в частта, с която е уважен ревандикационния иск, е подадена въззивна жалба от ответника по него и е образувано гр. д. № 533/2008 г. по описа на ВОС. С обжалваното определение В. съд е спрял производството по делото на основание чл. 182, б. “г” ГПК отм. до приключване на гр. д. № 1930/2008 г. по описа на същия съд като е намерил, че решението по него е от значение за изхода на спора по ревандикационния иск.
Изводът е необоснован.
Твърдението за нищожност на извършената продажба между А е обосновано с липса на волеизявление за разпореждане с имота от страна на другия съсобственик. Продажбата на чужд имот не е нищожна, когато е сключена в предвидено от закона форма, но тя не поражда транслативно действие ако имотът, целия или част от него, не е собствен на продавача към момента на сключването й. Съобразно това въпросът за основателността на иска за ревандикация зависи от това дали към датата на сключване на договора за продажба – 28.04.2006 г. Александър Щ. Д. е бил собственик на целия имот или само на ? ид. ч. от него.
Като е приел друго и е спрял производството по този иск съдът е постановил незаконосъобразно определение, тъй като не е била налице предпоставката по чл. 182, ал. 1, б. г ГПК отм. Това е основание обжалваното определение да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображениия Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА срещу определение от 21.11.2008 г. по гр. д. № 533/2008 г. на Варненски окръжен съд.
ВРЪЩА делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.