О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 378
София 01.04.2010 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари, две хиляди и десета година в състав:
Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
Членове: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1706/2009 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. Г., град В., подадена от пълномощника и адвокат Г, срещу въззивно решение №829 от 10.06.2009 г. по гр. дело № 2713/2008 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставено в сила решение №3249 от 24.11.2007 г. по гр.дело №942/2008 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу „Б”ЕАД иск за заплащане обезщетение за неимуществени вреди от професионално заболяване за разликата от 5 000 лв. до 30 000 лв. Въззивният съд е приел, че съобразно характера и степента на търпените страдания от професионално заболяване – „Хроничен токсикохимичен бронхит, причинен от дразнещи и корозивни вещества. Дифузна белодробна фиброза.” за обезщетяването на ищцата са необходими 5 000 лв.
Ответникът по касационната жалба „Б”ЕАД, град В., оспорва касационната жалба.
Касаторът е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по материалноправен въпрос относно критерия по чл.52 ЗЗД за определяне обезщетението за неимуществени вреди, който е решаван противоречиво от съдилищата. Представени са две решения на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №829 от 10.06.2009 г. по гр. дело № 2713/2008 г. на Варненския окръжен съд. Повдигнатите от касатора въпроси обуславят крайното решение. Те обаче не се разрешават противоречиво от съдилищата. Съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с обществения критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. За да се приеме, че така поставеният въпрос е решен в противоречие на сочената съдебна практика и размерът на присъденото обезщетение е занижен, трябва да бъдат представени решения, при които при аналогични случаи са присъдени различни несъразмерно по-ниски обезщетения за неимуществени вреди. Това не е направено. Едното представено решение е за обезщетение за неимуществени вреди на наследник на починал при трудова злополука работник, а другото се отнася за това, че признаването на заболяването за професионално от компетентния орган е достатъчно основание за настъпване на задължението на работодателя за обезвреда без оглед на това дали е намалена работоспособността.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №829 от 10.06.2009 г. по гр. дело № 2713/2008 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.