О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
С. 17.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 3267 по описа за 2017 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена частна касационна жалба от Й. Г. Ж. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно определение № 1628 от 16.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 1214 по описа за 2017г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 658 от 20.02.2017г. по гр.д. № 5611/2016г. на Районен съд Варна в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на жалбоподателката Ж.. Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска, след като бъде допуснато касационно обжалване, да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане по същество на исковата претенция.
Като основание за допустимост се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по следните три въпроса :
1. Кои са лицата, които следва да предявят иск по чл.415 ГПК за установяване на вземането – заявителите по заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК или лицата, посочени в заповедта за изпълнение като кредитори? 2. Следвало ли е Варненският окръжен съд да спре производството по делото до произнасяне от Варненския районен съд по депозирана молба за допълване на заповедта за изпълнение или евентуално поправяне на допусната очевидна фактическа грешка? и 3. Ако причината – страна по делото да не фигурира като кредитор в издадена заповед за изпълнение – е техническа или очевидна фактическа грешка, допусната от съдебен състав, то същата относима ли е към предмета на делото по чл.415 ГПК?
Срещу така подадената частна касационна жалба не е постъпил отговор.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените доводи по допускането и данните по делото, намира следното :
Фактите са следните:
К. И. К. и Й. Г. Ж., чрез общият им пълномощник адвокат М. /вж. договор за правна защита и съдействие № 266928 и пълномощно на стр.10 от гр.д.№3529/2016г.на В./ са подали заявление за издаване на заповед за изпълнение. Въз основа на така подаденото заявление от двамата, е издадена заповед за изпълнение № 1697 по гр.д.№3529/2016г. на В., в която като кредитор е посочен само единият от заявителите К. И. К..
След подадено възражение от длъжника, иск по чл.415 ГПК /за установяване на вземане за определена сума, претендирана съгласно § 31 ал.5 ППЗСПЗЗ, във вр.с §4з ал.3 ЗСПЗЗ, по издадена заповед № 328 от 14.07.2015г. на кмета на район „Приморски” [община], с която е одобрена оценка на част от имот с ИД № 10135.517.1254/, са подали двамата заявители К. И. К. и Й. Г. Ж.. С решение № 658 от 20.02.2017г. по гр.д. № 5611/2016г. , Районен съд Варна е уважил иска на К. К. и е прекратил производството като недопустимо по отношение на Ж., поради липса на правен интерес, тъй като тя не е посочена като кредитор в издадената заповед за изпълнение № 1697. Със същият мотив въззивният съд е потвърдил акта със свое определение № 1628 от 16.06.2017г. на В..
Видно от материалите по гр.д.№3529/2016г. на В. /по което е издадена заповед за изпълнение № 1697/ е налична, получена по пощата молба, с клеймо от 26.04.2017г., подадена от адвокат М., в качеството му на пълномощник на К. И. К. и Й. Г. Ж. и входирана в съда на 27.04.2017г., в която – след като е посочено, че в депозираното искане за издаване на заповед за изпълнение като заявители са посочени двама кредитори, а съдът е издал заповед само за един, е направено искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка или по преценка на съда, за допълване на издадената заповед за изпълнение. По така постъпилата молба, произнасяне от съда не е последвало.
Имайки пред вид изложеното и фактът, че нормата на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК предпоставя допустимостта на касационното обжалване на постановеното от въззивния съд определение, с което се оставя без уважение частна жалба от наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се допусне касационно обжалване по последният поставен от жалбоподателката въпрос: „Ако причината – страна по делото да не фигурира като кредитор в издадена заповед за изпълнение – е техническа или очевидна фактическа грешка, допусната от съдебен състав, то същата относима ли е към предмета на делото по чл.415 ГПК?” Същият е от значение за изхода на спора и е разрешен от въззивният съд в противоречие с установената съдебна практика, съгласно която съдът, в съответствие с основните начала, дължи произнасяне по всяко отправено до него искане. Допуснатата от съдебен състав грешка, довела до неблагоприятни последици за страната, е относима и следва да бъде съобразена. Когато са засегнати права и страната е направила изрично искане за корегиране до съда, по-горната съдебна инстанция е длъжна да констатира недостатъка на постановения акт и да го отстрани.
Разгледана по същество, подадената частна жалба е основателна.
Постановената заповед за изпълнение № 1697, в която като кредитор е посочено само К. И. К., при положение, че заявлението е подадено и от Й. Г. Ж. е акт, при който не е налице произнасяне по цялото заявено искане. Доколкото съгласно чл.416 ГПК заповедта за изпълнение влиза в сила след влизане в сила на съдебното решение за установяване на вземането, а съгласно т.7 от ТР № 4 от 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл.247, 250 и чл.251 ГПК намират приложение в заповедното производство, подадената по пощата молба /с клеймо от 26.04.2017г./, с искане за поправка на допусната очевидна фактическа грешка или по преценка на съда, за допълване на издадената заповед за изпълнение, неправилно не е била съобразена от въззивният Окръжен съд Варна, постановил процесното определение № 1628 от 16.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 1214 по описа за 2017г. Същият, вместо да счете, че установителният иск на Й. Ж. по чл.415 ГПК е недопустим поради това, че не е посочена като кредитор, е следвало да констатира пропуска на заповедния съд и да отмени определението на РС Варна, за да се върне делото на съда, издал заповед за изпълнение № 1697 за произнасяне по направеното искане, съдържащо се в подадената по пощата от 26.04.2017г. Изводът му, че е несъотносима към предмета на спора причината, поради което Ж. не фигурира като кредитор в заповедта, не може да бъде споделен. Съгласно чл.422 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което е абсолютно релевантен начинът, по който е заявено искането /от един или двама заявители/ за издаването й. Още повече, че когато съдът е допуснал фактическа грешка в постановен от него акт, същият дължи нейното поправяне и служебно, а не само по изрично искане на страната. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение № 1628 от 16.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 1214/ 2017г. на Окръжен съд Варна.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 1628 от 16.06.2017г. по в.ч.гр.д. № 1214 по описа за 2017г. на Окръжен съд Варна и потвърденото с него решение № 658 от 20.02.2017г. по гр.д. № 5611/2016г. на Районен съд Варна в частта, с която е прекратено делото по отношение на жалбоподателката Ж..
ВРЪЩА делото на Районен съд Варна, който следва да изпрати делото за произнасяне по подадената по пощата от 26.04.2017г. по гр.д.№3529/2016г. на РС Варна. След произнасяне на заповедния съд РС Варна следва да се произнесе по предявения от Й. Г. Ж. иск по чл.415 ГПК за установяване на вземането й.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :