3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 18.05.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 15.05.2012 , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ САЛВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 208 /2012 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.2, пр.2 , във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частната жалба на [фирма], със седалище [населено място], Германия, подадена чрез адв. П.В.- САК, против определение на тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС № 1002 от 19. 12. 2011 год., постановено по ч.т.д.№ 938/ 2011 год., с което е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, частна касационна жалба вх. 10117/21.10.2011 год., подадена от настоящия частен жалбоподател срещу определение № 923 от 06.10. 2011 год., по в.ч.гр.д.0 936/2011 год. на Русенския окръжен съд.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на процесуалния закон, поради което се иска отмяната му и връщане на делото на ВКС за разглеждане подадената касационна жалба по същество.
При обосноваване на сочените пороци частният жалбоподател възразява срещу процесуалната законосъобразност на извода на съдебния състав на второ търговско отделение на ВКС за приложимост на процесуалното правило на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК.
Поддържа, че производството, по което е постановено обжалваното определение на тричленен състав на ВКС,ТК е гражданскоправно, поради което липсва основание за определяне на делото като търговско.
Аргумент в подкрепа на изложеното, според частния жалбоподател, се явява самия характер на възникналия между страните правен спор, който е гражданскоправен, а не търговски – свързан с установяване недължимост на сумата 6003.13 лв. от страна на длъжника С. Т. П., към частния жалбоподател, която сума е претендирана въз основа на договор за цесия, сключен между последния и [фирма], [населено място].
Ответната по частната жалба страна не е депозирала отговор в срока и по реда на чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната, във вр. с инвокираното оплакване и провери правилността на обжалваното определение, съобразно данните по делото и правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК, намира:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на инстанционен контрол пред ВКС съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение тричленният състав на второ търговско отделение на ВКС е приел, че в случая, предвид търговския характер на делото и цената на предявения отрицателен установителен иск от 6003.13 лв., приложение намира императивната разпоредба на чл.274, ал.4 ГПК, според която не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, в които по силата на чл.280, ал.2 ГПК се включват въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв..
Определението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Извършената от предходния тричленен състав на ВКС преценка на допустимостта на подадената касационна жалба е в съгласие с процесуалното правило на чл.274, ал.4 ГПК, във вр. с чл.280, ал.2 ГПК и § 25 от ПЗР на ЗИДГПК в правно важимата на тази норма, към датата на образуване на частното касационно производство – 21.10.2011 год. редакция, обнародвана в ДВ бр.100/2010 год..
Правилно предходният тричленен състав на ВКС,ТК е определил и делото, като търговско.
Както последователно поддържа в практиката си ВКС, от значение за вида на делото, като гражданско или търговско, е правоотношението, породило конкретния правен спор. Следователно доколкото договорът за цесия няма самостоятелен характер, то в случая релевантен е произходът на оспореното по реда на чл.124, ал.1 ГПК вземане на кредитора, настоящ частен жалбоподател – договор за кредит, сключен между ищцата П., като кредитополучател и цедента [фирма], в качеството му на кредитодател.
Или, поради безспорно търговския характер на процесната банкова сделка, делото имащо за предмет установяване по реда на чл.124 ГПК недължимост на произтичащото от същата вземане на цесионера е търговско и изложените в противен смисъл доводи в частната жалба, като лишени от основание в закона не следва да бъдат споделени.
Мотивиран от изложените съображения, ВКС, ТК в настоящия съдебен състав на второ отделение, на осн. чл.278, ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖАДАВА постановеното от тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС определение № 1002 от 19.12.2011 год., по ч.т.д.№ 938/2011 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: