Определение №379 от 18.5.2012 по гр. дело №232/232 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

N 379
София,18.05.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети април през две хиляди и дванадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ НОВЕ.: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 232/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл.288 ГПК.
Р. Х. С. е обжалвала въззивното решение на Софийския окръжен съд № 329 от 07.06.2011г. по гр.д.№ 1081/2010г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Г. Х. Р. е подал писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата следва да се допусне за разглеждане по същество.
Софийският окръжен съд е потвърдил решението на Самоковския районен съд № 237 от 12.08.2010г. по гр.д.№ 55/2010г. , с което е отхвърлен иска за делба. В. съд е приел, че процесното таванско помещение представлява обща част по своето предназначение, това предназначение не е променено с обособяване на самостоятелни помещения и придаването им към основни обекти в етажната собственост и поради това не може да бъде обект на съдебна делба като се е позовал на разясненията в ТР № 34/1983 г. на ОСГК. Като обща част на сградата, съответните идеални части от тавана следват главните обекти, делбата на които е извършена съгласно чл.98 от ЗС.
В изложението за допускане на касационното обжалване , инкорпорирано в касационната жалба и уточнението от 21.10.2012г. се поддържа, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК – атакуваното съдебно решение противоречи на практиката на ВКС и конкретно на решение № 244 от 13.07.2009г. по гр.д.№ 897/2008г. на ВКС, ІІ г.о., както и на решение № 581 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 681/2010г. на Софийския окръжен съд. Поддържа се и основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК – произнасянето от касационната инстанция е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, защото не е налице практика по въпроса за подялба на недвижим имот, построен в имот, включен в горски фонд и какъв е приложимия закон и принцип .
Първото основание – противоречие с практиката на ВКС не е налице, тъй като в решение № 244 13.07.2009г. по гр.д.№ 897/2008г. на ВКС, ІІ г.о., не е дадено различно тълкуване на разпоредбата на чл.38 ЗС , а е прието, че не е изяснено по делото дали таванските помещения са самостоятелни обекти на собственост или общи части по естеството си или по предназначение.
Не е налице противоречие между изводите на въззивния съд за правния статут на процесното таванско помещение и мотивите на решение № 581 от 21.12.2010г. по гр.д.№ 681/2010г. на Софийския окръжен съд, което се отнася за склад и в него е прието, че е самостоятелен обект на собственост по смисъла на чл.62 ал.1 от Наредба № 5 , а не е складово помещение по смисъла на чл.39 от същата наредба.
Въпросите, които се поставят във връзка с точното прилагане на закона и развитие на правото не са относими към решаващите изводи на въззивния съд. Имотът, в който се намира процесното помещение, представлява многофамилна вилна сграда, в поземлен имот с идентификатор по кадастралната карта на [населено място], следователно не представлява имот, включен в горски фонд.
С оглед на изложеното не са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК и касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на въззивното решение на Софийския окръжен съд № 329 от 07.06.2011 г. по гр.д.№ 1081/2010г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top