5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 20.03.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди и тринадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 862 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Г. Д. Д. (лице с юридическа правоспособност) от [населено място], Софийска област, против въззивното решение № 693 от 9 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 11464 по описа на Софийския градски съд за 2010 г., с което е потвърдено решение № 6670166 от 26 март 2010 г., постановено по гр.д. № 7921 по описа на районния съд в гр. София за 2009 г. за осъждането на Д. да заплати на А. И. П. от [населено място] сумата от 9495 лева платена без основание, ведно със законната лихва от предявяването на иска, и Д. е осъден за разноски.
В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – решението е постановено в противоречие с решение на районния съд в [населено място] и определение на ВКС; съдът неправилно е дал ход на делото в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, нарушен е принципът на състезателното начало; за заболяването за заседанието пред въззивния съд касаторът представил медицинско направление, тъй като е безработен и не му е необходим болничен лист; съдът оставил без уважение исканията на касатора, без да вземе предвид, че писмените доказателства са били по фирменото дело на трето лице, касаторът не успял да се снабди с тях своевременно; неоснователно било отхвърлено искането да се присъедини към настоящото дело друго дело на районния съд в [населено място], в което били приложени безспорни доказателства от съществено значение за решаването на делото; искът е недопустим поради влязло в сила друго решение между същите страни за същите суми; от съществено значение са и преписки пред НАП; районният съд не е имал правомощие да се произнесе със съдебно решение при направено възражение и приложено копие от личната карта на касатора, а е следвало да изпрати делото на районния съд в [населено място]; в решението на въззивния съд се посочен недействителен адрес на касатора. С друга касационна жалба от 10 май 2011 г. се сочи, че първоинстанционното решение подлежи на обезсилване като постановено от съд, който не е бил компетентен да разгледа делото и да постанови решение – ищецът с писмена молба е уточнил, че адресът на касатора е в [населено място] и е помолил съда да го призове в това населено място, при което касаторът поискал делото да се изпрати на компетентния съд, но съдът оставил искането без уважение с мотива, че не са представени доказателства; жалбата срещу това определение била оставена без движение, а делото било оставено за разглеждане от некомпетентен съд; същият ищец на същото основание предявил иск пред районния съд в [населено място], и делото било прекратено и изпратено по компетентност на районния съд в [населено място]; въззивният съд нарушил съдопроизводствените правила, като е дал ход на делото на 19 януари 2011 г. в нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, тъй като касаторът представил надлежни доказателства за заболяването си, поради което ищецът не могъл да защити правата си по твърдението за некомпетентност на първата инстанция, да представи доказателства, намиращи се у трето лице, своевременното снабдяване с които било трудно за касатора; обжалваното решение противоречи на решение на районния съд в [населено място], решение на Софийския окръжен съд и определение на ВКС между същите страни, за същите суми, поради което касаторът направил искане за прилагане на това дело като доказателство; погасителната давност по чл. 110 и чл. 111 ЗЗД по отношение на процесните суми е изтекла. Представят се касационна жалба, основания за допускане на касационното обжалване и определение № 66 по т.д. № 281/2008 г., І т.о., с което по представената касационна жалба касационното обжалване не е допуснато. Представят се и няколко определения на различни по степен съдилища, без отразяване за влизането им в сила.
Ответникът А. И. П. от [населено място] в отговор на касационната жалба сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
С решението си въззивният съд приема, че подадената от Д. въззивна жалба е бланкетна – в нея не е посочено в какво се състои неправилността на първоинстанционното решение; първоинстанционното решение е валидно и допустимо; то е и правилно, не са нарушени императивни материалноправни норми, а по останалите въпроси въззивният състав препраща към мотивите на решението на районния съд.
К. съд приема, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като касаторът е пренебрегнал задължението си да постави правен проблем, съответен на даденото от въззивния съд разрешение, дори и след като с разпореждане от 6 април 2011 г. въззивният съд му е дал указание да изложи основанията си за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ГПК. Съобразно задължителното тълкуване, дадено от ВКС в т. 1 на ТР № 1 от 19 февруари 2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., ОСГТК, касационният съд не е властен да допусне касационното обжалване по правен въпрос, разрешен от въззивния съд, имащ значение за изхода на конкретното дело, включен е в предмета на спора и неговото разрешаване е обусловило крайния резултат по делото, ако такъв въпрос като общо основание за допускане на касационното обжалване не е посочен от касатора. В разглеждания случай касаторът не е поставил какъвто и да е правен въпрос, а е заявил само основанията за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които обаче биха могли да бъдат предмет на преценка от ВКС едва след допускането на касационното обжалване.
Единственият правен проблем, който следва да бъде разгледан в настоящата процедура, е по твърдението на касатора за недопустимост на обжалваното решение поради формирана сила на пресъдено нещо между същите страни по същото искане по друг, предходен съдебен спор, и по твърдението за отвод за местна подсъдност, неправилно оставен без уважение от първоинстанционния съд.
По първото твърдение за недопустимост на обжалваното решение, за да подкрепи твърдението си, касаторът представя касационна жалба, изложение на касационни основания и определение № 66 по т.д. № 281/2008 г., І т.о. Макар в адресната част на касационната жалба и на изложението да е записано, че се обжалва решение № 524 от 12 февруари 2008 г. по д. № 954/07 г., СОС, липсва отразяване по какъвто и да е начин, че това именно е касационната жалба, съответно изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, по които е постановено представеното определение на касационния съд в производството по чл. 288 ГПК. От определението на касационния съд е видно, че претенцията за сумата от 9495 лева е спрямо двама ответници, както и че ищецът е предявил няколко иска, а правното основание е по чл. 55, ал. 1, пр. второ ЗЗД. Не е ясно колко иска са предявени, спрямо кого и при какво съединяване. Касаторът е пренебрегнал задължението си да представи поне копие от влязлото в сила съдебно решение или исковата молба, за да може да се установи твърдението за отвод за пресъдено нещо, поради което в настоящото производство следва да се приеме за неоснователна заявената недействителност на въззивното решение, а за касатора остава отворен друг ред за защита.
Неоснователно е и искането за допускане на касационното обжалване поради недопустимост на обжалваното решение поради неспазване на правилата на местната подсъдност. Местната подсъдност, освен подсъдността по местонахождението на недвижимия имот, е относителна процесуална предпоставка за предявяването на иска. За обикновената местна подсъдност съдът не следи служебно и тя се проверява по отвод на ответника най-късно в срока за отговор на исковата молба – чл. 119, ал. 3 ГПК. Освен това по силата на ал. 4 на същия текст, едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си по твърдението за нарушена местна подсъдност във връзка с постоянния адрес на ответника. В случая, с интернет справка е установено, че [фирма] (който не е страна в процеса) е със седалище и адрес на управление в [населено място]. В отговора на исковата молба касаторът сочи, че постоянното му местожителство е в [населено място] и иска делото да бъде изпратено по подсъдност на районния съд в [населено място]. Доказателство за постоянния адрес на ответника в [населено място] не се представя с този отговор. С определение без номер от 19 октомври 2009 г. съдът, пред който исковата молба е подадена – районният съд в [населено място], приема, че не са ангажирани доказателства за неподсъдност на делото. Едва с жалба срещу това определение ответникът представя копие от личната си карта, но изрично в откритото съдебно заседание от 23 февруари 2010 г. заявява, че не поддържа жалбата си, поради което съдът не я администрира. При тези данни, след като ответникът в определения срок не е доказал отвода си за местна подсъдност, е обоснована подсъдността на сезирания съд, поради което обжалваното решение не е недопустимо.
Ответникът не претендира заплащане на разноски за касационното производство, а и доказателство за сторени такива не се представят, поради което съдът не присъжда разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 693 от 9 февруари 2011 г., постановено по гр.д. № 11464 по описа на Софийския градски съд за 2010 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: