О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 22.03. 2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 1419 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 08.07.2011 г. по въззивно гр. дело № 2100/2011 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено решение от 24.11.2010 г. по гр. дело № 39096/2010 г. на Софийския районен съд, с което са уважени предявените от О. И. А. срещу жалбоподателя искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, като е отменено дисциплинарното уволнение на ищеца и същият е възстановен на предишната работа.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В нея се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касационната жалба – ищецът О. И. А. в отговора си поддържа становище и съображения, че касаторът не е формулирал правен въпрос от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора, чието разрешаване да е обусловило крайния резултат по делото, поради което счита, че не следва да се допуска касационното обжалване; претендира и присъждане на направените разноски.
В писменото изложение на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК действително не е налице ясно и точно формулиран правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Във връзка със становището си за наличие на общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, касаторът е посочил, че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос, като в нарушение на чл. 195, ал. 5 от КТ приел, че процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е немотивирана, тъй като препраща към посочен в нея доклад, без да има данни ищецът да е запознат с него, а дори той да му е бил известен, докладът не сочи периода от време, през който е извършено нарушението по т. 2 от заповедта, като и в последната няма такава конкретизация. Касаторът сочи и че „този въпрос” бил решен в противоречие с три решения на ВКС, като се излагат съображения в тази насока, както и че процесната заповед била надлежно мотивирана.
Предвид задължителните указания по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, дадени с т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, така изложеното от страна на жалбоподателя не представлява извеждане и посочване на конкретен правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, а представлява навеждане на касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 от ГПК – за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалноправната норма на чл. 195, ал. 5 от КТ. Това касационно основание обаче не е, и е недопустимо да бъде предмет на разглеждане в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. То би подлежало на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационното обжалване на въззивното решение – при наличие на общо основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно същата т. 1 от посоченото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението и от касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това, в случая – това по т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Също съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, респ. – крайния изход на правния спор по него. С оглед на това, дори в случая касаторът да беше формулирал ясно и точно материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ, и конкретно – относно изискването за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, то отново не би било налице общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, тъй като такъв материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 195, ал. 1 от КТ, в случая не е обуславящ крайните правни изводи на въззивния съд за отмяната на процесното дисциплинарно уволнение на ищеца. Това е така, защото, освен че е приел – в отговор на изричните оплаквания във въззивната жалба, че процесната заповед не е надлежно мотивирана в частта й относно дисциплинарното нарушение по т. 2 от нея, въззивният съд е препратил, съгласно чл. 272 от ГПК, към мотивите на първоинстанционния съд относно приетото там, при изложени подробни съображения, че и двете посочени в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина са недоказани по делото. Възприемайки по този начин – по реда на чл. 272 от ГПК, като свои мотивите на първоинстанционния съд относно недоказаността на процесните дисциплинарни нарушения, вменени на ищеца, въззивният съд е отменил дисциплинарното му уволнение и по същество. Поради това, дори въззивният съд да е разрешил въпроса относно надлежното мотивиране на процесната заповед в противоречие с практиката на ВКС и в нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ, то това не би променило крайния му извод за незаконосъобразността на процесното дисциплинарно уволнение, поради недоказването от страна на касатора, извършването на вменените на ищеца процесни нарушения на трудовата дисциплина. Във връзка с този решаващ правен извод на въззивния съд, формиран от него чрез препращането, респ. чрез възприемането като свои на мотивите на първоинстанционния съд по реда на чл. 272 от ГПК, касаторът също не е формулирал материалноправен или процесуално правен въпрос по чл. 280, ал. 1 от ГПК.
От гореизложеното следва, че в случая не са налице предпоставките, установени от процесуалния закон за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, поради което то не следва да се допуска.
Предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, касаторът дължи и следва да бъде осъден да заплати на ищеца, претендираните и направени от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред настоящата съдебна инстанция, а именно – сумата 1 000 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението от 08.07.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 2100/2011 г. на Софийския градски съд;
ОСЪЖДА [фирма] да заплати на О. И. А. сумата 1 000 лв. (хиляда лева) – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.