О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 23.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева ч.гр. д. № 361 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
С определение № 634 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 509/2010 г. на Пловдивски апелативен съд е потвърдено определение № 826 от 18.03.2010 г. по гр.д. № 781/2010 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 и сл. ЗОПДИППД срещу М. К. В. и И. И. В., двамата от гр. П. чрез налагане обезпечителна мярка възбрана върху недвижим имот – аптека № 29, разположена в партерния етаж на бл.1, бул. “. № 1* гр. П..
Срещу определение № 634 от 10.05.2010 г. на Пловдивски апелативен е постъпила частна касационна жалба вх. № 2* от 19.05.2010 година, подадена от Ц. В. В. , М. К. В. и И. И. В.. Поддържа се, че обуславящите изхода на делото въпроси: достатъчни предпоставки ли са за налагане на обезпечителна мярка повдигането на обвинение и образуване на производство пред КУИППД; налице ли е обезпечителна нужда ако след повдигане на обвинението лицето не е извършвало разпоредителни действия с имота, няма данни за извършени следствени действия след повдигане на обвинението, а искането за налагане на обезпечителни мерки не е подкрепено с достатъчно писмени доказателства, които въпроси са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима съобразно правилото на чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Пловдивски апелативен съд. Поставените за разглеждане с касационната жалба въпроси не са от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, тъй като по приложението на чл. 21 и чл. 22 ЗОПДИППД е налице трайно установена практика, основания за промяна на която не са налице. Съгласно трайно установената практика на съдилищата, съобразена в обжалваното въззивно определение, обезпечителна мярка се налага при започнато наказателно преследване за престъпление по чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД, за което органите на досъдебното производство уведомяват незабавно директорите на съответните териториални дирекции, които изготвят доклад до комисията, а въз основа на този доклад комисията прави мотивирано искане за налагане на обезпечителни мерки, т.е. повдигането на обвинение и образуване на производство пред КУИППД е необходимо условие за да бъде поискано налагането на обезпечителна мярка, а основателността на това искане се преценява с оглед доказателствата за всеки конкретен случай. Налице е установена практика и по приложението на чл. 391 ГПК – обезпечителна нужда е налице винаги, когато за ищеца би било невъзможно или би се затруднило осъществяване на правата по решението; без правно значение е обстоятелството дали след повдигане на обвинението и до налагане на възбраната лицето не е извършвало разпоредителни действия с имота и какви следствени действия са извършени след повдигане на обвинението, а преценката за убедителността на приложените към искането на комисията се преценява от съда спрямо конкретиката на делото.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 634 от 10.05.2010 г. по ч. гр.д. № 509/2010 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: