О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
гр. София, 25.06.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 471 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Г. Ч., А. Г. С. и Ц. Г. К. против решение № 617/23.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 984/2011 г. от Окръжен съд – Благоевград.
Ответниците по касационната жалба я оспорват с писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 от ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Производството пред въззивния съд е делбено, във фазата по допускането на делбата. Съдът е приел за установено, че след смъртта на Ц. С. Т. и И. А. Т., техни наследници по закон са синовете им Т. И. Т. и Г. И. Т. и дъщеря им З. И. С.. Г. Т. е починал на 20.01.2001 г. и не е оставил низходящи, като негови наследници са първоначалните страни по делбеното дело – сестра З. С. – ищцата по исковата молба и посочения като ответник Т. И. Т.. В хода на процеса те също са починали и са заместени от техните наследници по закон. Приживе, общите наследодатели на страните Ц. С. Т. и И. А. Т. са прехвърлили на двамата си сина Т. И. Т. и Г. И. Т. с договор за дарение от 1972 година собствен недвижим имот, като в него двамата братя Т. са изградили жилищна сграда, като след построяването на сградата през 1972 година, западната половина от къщата-близнак се е ползувала изцяло и единствено от Т. Т. и семейството му, а източната част – от Г. Т.. Тяхната сестра – З. С. никога не е ползувала или живяла в имота. Съдът е приел, че Т. Т. е придобил по давност ползуваната от него западна половина от къщата, тъй като е осъществявал фактическа власт, необезпокоявано и явно в продължение на повече от тридесет години, като в отношенията с другия съсобственик – брат му Г. Т. е съществувало убеждението, че всеки един от тях владее и ползува съответната част от имота като свой. Освен въз основа на свидетелските показания по делото, това фактическо положение и психическо отношение към вещта, съдът е направил и въз основа на нотариалния акт от 1972 г. за дарение, с който родителите им са дарили недвижимия имот, в който е построена сградата и в който е записано условието, че надарените ще построят сграда, която ще бъде за два дома – Т. Т. да получи западната част от тази сграда с тази от парцела, а Г. Т. да получи източната част. Като е приел, че в отношенията между съсобствениците е съществувало убеждението кой от тях държи като свой собствен съответната част от имота, съдът е изключил от делбената маса западната част от къщата – близнак, като придобити от праводателя на ответниците на оригинерно придобивно основание – изтекла придобивна давност.
В изложението на касационните основания не се сочи конкретен правен въпрос, по който съдът да се е произнесъл при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. В изложението се интерпретират факти и обстоятелства, установени от събраните по делото доказателства или се съдържат оплаквания относно необосноваността на съдебното решение, като се твърди неправилно възприемане от страна на съда на доказателствата по делото. Неправилността на съдебното решение поради неговата необоснованост не е сред основанията, сочени в разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК, водещи до допустимост на касационното обжалване. Наличието на това касационно основание, сочено в разпоредбата на чл.281 от ГПК, следва да се преценява при разглеждането на касационната жалба по същество, но едва след като в производството по чл.288 от ГПК се установи наличието на основания за допустимост на касационното обжалване. Недопустимо е в производството по чл.288 от ГПК да се прави проверка на обосноваността на съдебния акт, свързана с възприетата от съда фактическата обстановка по делото, въз основа на която са направени правните изводи. В конкретния случай, съдът е приел за установено от фактическа страна владение, явно и необезпокоявано, продължило повече от необходимия съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС срок, въз основа на което е направил и своя извод за придобиването на имота, изключен от делбата с решението на въззивния съд, на основание давностно владение от една от страните, посочена като ответник по исковата молба. Съдът е приел и за установено наличието на противопоставянето на останалите съсобственици на намерението да се свои вещта от страна на този съсобственик, като тези правни изводи на съда не са в противоречие с цитираната от касаторите съдебна практика, напротив, съобразени са със задължителната съдебна практика по въпросите за придобиването на имот на основание давностно владение от съсобственик. Фактите и обстоятелствата, въз основа на които съдът е изградил своите правни изводи, не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на чл.280, ал.1 от ГПК, предвид неговата факултативност.
Твърди се, че съдът не се е произнесъл по това, между кои страни и по отношение на кои имоти следва да се допусне делбата, както и при какви квоти в съсобствеността. Дори да се приеме, че това оплакване не представлява оплакване по неправилността на съдебния акт, то доколкото се сочи противоречие със съдебна практика на ВКС, постановена при действието на ГПК /отм/ по този въпрос – следва ли съдът да определи с решението си по допускането на делбата горните обстоятелства, следва да се приеме, че касаторите се позовават на касационно основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, по този процесуалноправен въпрос. В рамките на въззивното производство, въззивния съд е приел, че един от допуснатите до делба от първоинстанционния съд имоти следва да се изключи от делбата, като е приел, че същия е индивидуална собственост на иден от съделителите. В останалата част решението на първоинстанционния съд е оставено в сила, като съдът, по този начин не е процедирал в противоречие със своето задължение да определи имотите, страните и тяхната квота в съсобствеността, при които следва да се извърши делбата, тъй като в рамките на своите правомощия е оставил в сила решението в останалата /извън отменената/ част, с която са определени параметрите на съдебната делба. Ако страната твърди че е налице грешка или непълнота на съдебния акт, то същите следва да се отстранят по предвидения в ГПК ред – поправка на очевидна фактическа грешка или допълване на решението, но не и по пътя на инстанционното обжалване.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са налице сочените касационни основания по допускане на касационното обжалване на решението на въззивния съд.
С оглед изхода на спора в производството по чл.288 от ГПК, в полза на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените в това производство съдебни разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие № [ЕГН]/11.04.2012 г.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 617/23.01.2012 г., постановено по гр.д.№ 984/2011 г. от Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА С. Г. Ч., А. Г. С. и Ц. Г. К. и трите със съдебен адрес [населено място], [улица] да заплатят на С. С. Т., И. Т. Т. и Ц. Т. Д. и тите със съдебен адрес [населено място], [улица] адв.Щ., сумата 500 /петстотин/ лева, на основание чл.78, ал.3 във вр. с чл.81 от ГПК.
Определението е окончателно.
Председател: Членове:1. 2.