3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 379
С., 29.03. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 24 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1584/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. военно окръжие против въззивно решение на С. градски съд от 22.06.2010 год. по гр. дело № 1246/2010 год., с което е потвърдено решение от 26.10.2009 год. по гр. дело № 25321/2008 год. на С. районен съд, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на Д. В. А. извършено със заповед № 100 от 23.03.2009 год. на началника на С. военно окръжие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „старши специалист” в С. военно окръжие, което е осъдено да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1991,64 лв. за периода 23.03.2009 г. – 19.08.2009 г. със законна лихва от предявяване на исковата молба 14.05.2009 г.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поддържа, че изводите на съда за незаконосъобразност на уволнението са необосновани, че заповедта за прекратяване на трудовия договор е изготвена при стриктно спазване на закона, а при възстановяването на заеманата длъжност от предходно незаконно уволнение, служителката не е декларира, че страда от заболявания, които и дават право на защита.
Ответницата Д. В. А. в писмен отговор на касационната жалба по чл. 287, ал. 1 ГПК излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не съдържа изведен правен въпрос от значение за изхода на делото като общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ж. оспорва правилността на извода на съда, че в качеството на работодател е следвало да събере предварителна информация от служителката за заболяванията по Наредба № 5/20.02.1987 г. за болестите, при които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1 КТ и да поиска да представи доказателства за тези заболявания, което работодателят не е сторил и сам се е поставил в положение да наруши изискването на чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ. Прието е, че завишените изисквания за здравословното състояние на служителите работещи при ответника не отменят закрилата при уволнението им по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ.
Тези изводи на съда са оспорени като неправилни в изложението, без да е изведен правен въпрос, обуславящ решаващите мотиви на съда, което прави невъзможно Върховният касационен съд да селектира касационната жалба съобразно хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Касационният съд не може изхождайки от данните по делото сам да изведе правен въпрос от значение за изхода на делото, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна и да наруши т. 1 на ТР № 1/09.02.2010 г. по т.д. № 182009 год. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.06.2010 год. по гр. дело 1246/2010 год. на С. градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ