О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 04. 07. 2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 3370/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ф. И. Б. и Е. И. З., подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу въззивното решение от 17.12.2012 г. по в. гр. д. № 6141/2012 г. на Софийския градски съд в частта относно признатото право на задържане. Касаторите поддържат основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касация С. Б. Д. счита, че касационно обжалване не следва да се допуска.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
С въззивното решение е уважен иск по чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижим имот, съставляващ УПИ … от кв. 11 по регулационния план на [населено място], в. з. «Долни П.», с площ 1 000 кв. м., като в полза на ответника, който е осъден да предаде владението на имота на собствениците му – касаторите, е признато право на задържане до изплащането на извършени в имота подобрения на стойност 39 000 лева.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите са поставили въпроса: следва ли съдът да признае право на задържане за подобрения, направени в чужд имот, в случай, че обектът на подобренията представлява незаконен строеж, който е премахнат. Считат, че по този определящ изхода на спора относно правото на задържане материалноправен въпрос въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС, тъй като разрешението за строеж на сградата е отменено с влязла в сила заповед № ДК-10-103 от 12.08.2009 г. на началника на Столичната РДНСК и вследствие на тази заповед строежът е премахнат.
С т. 6 на Постановление № 6/1974 г. е прието, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му; увеличението се заплаща, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. Според т. 7 на тълкувателния акт подлежащите на премахване незаконни строежи не се заплащат, освен ако собственикът на имота желае да ги запази.
Касаторите твърдят, че тъй като построената сграда не съществува към момента на постановяване на съдебното решение, то следва да се приеме, че не е налице увеличаване на стойността на имота, както и че собственикът не може да изяви желание да запази незаконния строеж, тъй като той вече е премахнат.
От изложеното следва, че при поставяне на въпроса касаторите изхождат от предпоставката, че извършеният строеж не съществува, но въззивният съд е приел друго – че на основание разрешение за строеж № 236 от 16.05.2008 г. в имота е построена сграда в груб строеж, която съгласно заключението на вещо лице възлиза на стойност 39 000 лева. По делото не е представена визираната от касаторите заповед за отмяна на строителното разрешение; не са ангажирани и доказателства строежът да е премахнат. Съдът е приел и, че ответникът е придобил имота с дарение по н. а. № 123/2007 г. от Е. Л., изкупила терена, като липсват безспорни доказателства за валидно учредено право на ползване върху земя в терен по пар. 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респективно право на изкупуване на земята съгласно пар. 4а от ПЗР на с. з., а възражението за придобиване по давност е неоснователно, тъй като давността е прекъсната с подаването на исковата молба по настоящото дело на 17.10.2008 г. Тъй като обаче, поведението му не е причина за отпадане на основанието, на което е придобил право да извърши строителство в имота, ответникът има права на добросъвестен владелец за подобренията и следва да му се признае право на задържане.
На касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК подлежат решенията на въззивните съдилища, когато съдът е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, определящ изхода на спора по конкретното дело, в противоречие с практиката на ВКС.
Не се установява поставеният от касаторите материалноправен въпрос да е разрешен в противоречие с Постановление № 6/1974 г. на Пленума на ВС. Предвид приетото от фактическа и правна страна по делото, даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с посочената задължителна съдебна практика, тъй като е установено, че подобренията са извършени въз основа на разрешение за строеж, за което няма данни да е отменено. Няма и данни сградата да е премахната, така че увеличението на стойността на имота да не съществува към постановяване на решението за заплащането му. Затова и поставеният от касаторите въпрос не е част от предмета на спора.
В обобщение, не се констатират предпоставки касационната жалба да бъде допусната за разглеждане по същество.
На ответника по касация следва да се присъдят разноски за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 200 лева по договор за правна защита и съдействие № 0252790 от 03.04.2013 г.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.12.2012 г. по в. гр. д. № 6141/2012 г. на Софийския градски съд в частта, с която в полза на С. Б. Д. е признато право на задържане на УПИ … от кв. 11 по регулационния план на [населено място], в. з. «Долни П.», до изплащането на извършени в имота подобрения на стойност 39 000 лева.
ОСЪЖДА Ф. И. Б. и Е. И. З. да заплатят на С. Б. Д. разноски за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 200 /двеста лв./ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: