О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
С., 06.06.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 924/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1039 от 18.06.2012 г. по гр.д. № 70/2012 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с което е отменено Решение №5757 от 04.11.2011 г. по гр.д. №4435/2010 г. на СГС, с което са отхвърлени исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ и е постановено друго, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на Динка В. З. и на С. С. А., малолетна, действаща чрез майка си Динка З. – двете от [населено място], по 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Г. А. – загинал при ПТП на 13.07.2008 г. в [населено място], при управление на л.а. „Опел” м.”Вектра”с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника, с оплакване за неправилност. В касационната жалба и в Молба за основания за допускане на касационно производство жалбоподателят сочи решените правни въпроси: 1. Може ли съдът да основе решението на избрани доказателства, без да обсъди останалите и да изложи защо ги отхвърля, 2. Приемат ли се за доказателство констатациите в Обвинителния акт за липса на упълномощаване, ако не са оспорени от ищците, 3. Налице ли е упълномощаване с конклудентни действия на водач, който не разполага и не представя застрахователната полица на автомобила, 4. Чия е доказателствената тежест за факта на упълномощаване, 5. Представлява ли съпричиняване по чл. 51 ал. 2 ЗЗД съзнателното качване на пострадалия в автомобила при водач, употребил алкохол, 6. Роденото след смъртта на баща си дете търпи ли неимуществени вреди или само имуществени, размерът им следва ли да е равен на размера на обезщетението на преживялата съпруга и има ли право на лихва. Жалбоподателят поддържа основания по чл. 280 ал. 1 т.1 и т. 2 ГПК: По първия въпрос сочи, че съдът се е произнесъл в противоречие с установената съдебна практика – Р.№221/15.04.2002 г.по гр.д.№677/2001 г. на ВКС и Р.№24/28.01.2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, І г.о. По втория въпрос излага, че е решен в противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че за да съставляват конклудентни действия за упълномощаване, водачът следва да представи на органите на МВР документите на лекия автомобил и застрахователната полица по риска ”гражданска отговорност – Р.№ 961/06.12.2010 г.на САС по гр.д.№1949/ 2007г., Р.№22/01.04.2009г. по т.д.№328/2008 г. на ВКС,ІІ т.о., Р.№113/01.10.2009 г. по т.д.№227/2009 г. на ВКС, І т.о., Р.№161/13.10.2009 г. по т.д.№ 198/ 2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№139/07.10.2009 г. по т.д.№ 405/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Жалбоподателят по въпроса за доказателствената тежест за доказване факта на упълномощаване, която е на ищците, счита, че решението противоречи на Р.№ 961/06.12.2010 г. по гр.д.№ 1949/2007 г. на САС. По въпроса за съпричиняването от страна на пострадалия, качил се в автомобила при водач, употребил алкохол, поддържа, че е разрешен в противоречие със съдебната практика: Р.№73/ 21.01. 2010 г. по гр.д.№1043/2008 г. на САС и Р.№98/08.07. 2010 г. по т.д.№ 942/2009 г. на ВКС, І т.о. По въпросите за правото на нероденото дете на загиналия на обезщетение за неимуществени вреди, счита, че е решен в противоречие със съдебната практика: ППлВС №4/ 23.12.1968 г., ППлВС №5/24.11.1969 г., ППлВС №4/25.05.1961 г., ППлВС №2/30.11.1984 г. по гр.д.№2/1984 г. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпросите: за констатациите в обвинителния акт за липса на упълномощаване, за вида на вредите, за които на нероденото дете на загиналия се дължи обезщетение, за размера му и за правото на лихви, което основание не обосновава с излагане на доводи.
Ответниците по касационната жалба и ищци по делото Динка В. З. и С. С. А. – малолетна, действаща чрез майка си Динка З. – двете от [населено място], по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорват основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалба, като неоснователна.
Ответникът по касационната жалба и трето лице помагач на страната на ответника, и ответник по обратния иск Б. Г. П. – от [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него, в сега обжалваната част, е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени исковете по чл. 226 ал. 1 КЗ, които частично са уважени, уважен е и обратният иск, и цената на исковете не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С въззивното решение са уважени за по 80 000 лв. исковете за обезщетение за неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ на първата ищца, с която е живял на съпружески начала С. Г. А., загинал при ПТП на 13.07.2008 г. в [населено място], при управление на л.а.„Опел” м.”Вектра”с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован при ответника, и на втората ищца – дете на загиналия, родено на 10.09.2008 г., и е уважен за 160 000 лв. обратният иск на ответника срещу водача Б. Г. П., управлявал МПС без свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол. Изложени са съображения, че лекият автомобил е собственост на трето лице и към датата на ПТП е валидно застрахован при ответника по риска ”Гражданска отговорност” и че водачът Б. Г. П. с одобрено споразумение по НПК, е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 343 ал. 4, вр. ал. 3 б.”б”, вр. с ал.1, б.”в” НК, вр. чл. 342 ал.1 НК. Съдът е посочил, че страните не спорят, че Б. Г. П. е неправоспособен водач и че С. Г. се е качил в автомобила след употреба на алкохол и е установено по делото, че не е бил с предпазен колан, което е без значение с оглед причините, довели до смъртта му, затова не е основание за съпричиняване. Съдът е приел за неоснователно възражението на ответника, че водачът няма качеството на застраховано лице, като е изложил съображения, че няма писмени доказателства да не е ползвал автомобила на законно основание, констатациите за което в обвинителния акт нямат доказателствена сила. Счел е, че не е доказано твърдяното от ответника съпричиняване относно употребата на алкохол, тъй като не са събрани доказателства, че водачът е употребил алкохол преди да се качи в автомобила. С оглед установените между загиналия и ищцата отношения, са уважени исковете на всеки от ищците за обезщетение за неимуществени вреди по 80 000 лв. Уважен е за 160 000 лв. обратният иск на застрахователя срещу деликвента, управлявал МПС без свидетелство за управление и след употреба на алкохол.
С оглед изложеното, посочените от жалбоподателя правни въпроси са релевантни за делото.
По въпроса може ли съдът да основе решението на избрани доказателства, без да обсъди останалите. Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ППлВС № 7/27.12.1965 г. и ППлВС № 1/10.11.1985г., съдът следва да постанови решението си въз основа на доказани правнорелевантни факти, като обсъди всички доказателства и доводи на страните, съгласно чл. 188 ал. 1 и 2 ГПК (отм.), сега чл. 235 ал. 2 и 3 ГПК, а съгласно чл. 154 ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Въззивният съд е направил извода, че са налице основанията за ангажиране отговорността на застрахователя по предявените искове по чл. 226 ал.1 КЗ при съобразяване правилото на чл. 154 ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, като е изходил от конкретните релевантни факти, обсъдил е в тяхната взаимна връзка всички относими доказателства и в съответствие със задължителните указания в т. 19 на ТР на ОСГК на ВКС №1/04.01.2001 г. е стигнал до свои фактически и правни изводи. Обстоятелството, че не е възприел възраженията на ответника, не е отклонение от практиката на ВКС, тъй като като решаващата инстанция преценява доказателствата по свое вътрешно убеждение. Преценката на доказателствата и възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд подлежат на проверка при разглеждане на касационната жалба по реда на чл. 290 ГПК, доколкото допуснатите в тази насока грешки могат да обосноват евентуално касационно основание по чл. 281 т. 3 ГПК.
По въпросите за упълномощаването е създадена съдебна практика на основание чл. 290 ГПК и задължителна за долустоящите на ВКС съдебни инстанции: Р.№22/01.04.2009г. по т.д.№ 328/2008 г. на ІІ т.о., Р.№113/ 01.10.2009 г. по т.д.№227/2009 г. на І т.о.,Р.№161/13.10.2009 г. по т.д.№ 198/ 2009 г. на ІІ т.о., Р.№139/07.10.2009 г. по т.д.№ 405/2009 г. на ІІ т.о., която е в смисъл, че за упълномощаване на водача от собственика или ползвателя на автомобила, не е необходима определена форма, такова може да се извърши както в писмена, така и в устна форма, също и с конклудентни действия, с които се предоставя власт за извършване на фактически действия по управлението на автомобила, като предоставянето от водача на органите на МВР на документите за автомобила и застрахователната полица за застраховка ”Гражданска отговорност”, е индиция за упълномощаване с конклудентни действия. Въззивният съд не е решил въпроса в противоречие с посочената съдебна практика, като е приел, че е неоснователно възражението на ответника, че деликвентът няма качество на застраховано лице поради това, че не е ползвал автомобила на законно основание, за което съдът е посочил, че ответникът не е установил това си оспорване, като констатациите в обвинителния акт нямат доказателствена сила. В случая увреждането е извършено с автомобил, предоставен от собствениците за ползване на близък на деликвента – баща на жената, с която живее, деликвентът знае къде е оставен автомобилът и къде са ключовете за него и при липса на данни автомобилът да е противозаконно отнет, следва да се приеме, че деликвентът управлява МПС със съгласието на ползувателя, деликвентът е упълномощен водач и се счита застрахован. Предоставянето на застрахователната полица и документите на автомобила е частен случай на конклудентни действия и в настоящия случай в Протокола за ПТП от 13.07.2008 г. са отразени данните за собствеността на автомобила, основани очевидно на документ за собственост и няма данни да е искана за представяне застрахователната полица, която деликвентът да е отказал да представи. Доказателствената тежест на факта на упълномощаване е на ищците и този факт е установен по делото, а тежестта да докаже възражението си, че липсва упълномощаване, е на застрахователя. Ако се приеме, че в обвинителния акт има констатации за липса на упълномощаване (каквито не са налице), обвинителният акт не съставлява доказателство за установяване възражението на застрахователя за липса на упълномощаване с конклудентни действия, тъй като съгласно чл. 300 ГПК задължителна за гражданския съд е влязлата в сила присъда относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Всички останали факти, които имат отношение към гражданскоправните последици от деянието, включително и упълномощаването с конклудентни действия, респ.възражението за липса на упълномощаване, следва да бъдат установени от страните с доказателства в рамките на производството, в което се претендира обезщетение – в този смисъл е постоянната съдебна практика, изразена и в постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за допустоящите съдебни инстанции Р.№43/16.04.2009 г. по т.д.№ 648/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Няма данни по делото ищците да не оспорват липсата на упълномощаване, както неоснователно поддържа жалбоподателят, напротив, твърденията им са за упълномощаване с конклудентни действия.
Въпросът за съпричиняването по чл. 51 ал. 2 ЗЗД не решен в противоречие със съдебната практика, която е в смисъл, че следва да се прецени поведението и на пострадалия, и за да се приеме, че е причинил настъпването на увреждането, той трябва да е допринесъл по някакъв начин, приносът му да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива действия, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – Р.№45/15.04.2009 г. по т.д.№ 525/2008 г. на ВКС, Р.№206/ 12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., Р.№165/26.10.2010 г. по т.д.№ 93/2010 г. на ІІ т.о., Р.№58/29.04.2011 г. по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о. Съдебната практика приема, че когато пострадалият се качи в автомобил с водач, за когото знае, че е употребил алкохол, е поел риска да бъде увреден от деликвента поради употребата на алкохол – в този смисъл е постановеното на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Р.№98/08.07.2010 г. по т.д.№ 942/2009 г. на ВКС, І т.о. Със Споразумението по НОХД №104/2008 г. Б. П. е признат за виновен и му е наложено наказание за престъпление по чл. 343 ал.4, вр.ал.3 б.”б”, вр.ал.1 б.”в”, вр. чл. 324 НК – че е причинил описаните увреждания при управление на МПС без свидетелство за правоуправление и в пияно състояние, но дали загиналият е знаел, че деликвентът е употребил алкохол, застрахователят не е установил по делото. Както се посочи по-горе, отразеното в обвинителния акт не е доказателство за знанието на загиналия, че се качва в автомобил с водач, употребил алкохол, а всички останали обстоятелства извън тези по чл. 300 ГПК, които имат отношение към гражданскоправните последици от деянието, включително и съпричиняването, следва да бъдат установени с доказателства по предявения иск – застрахователят следва да докаже твърдяното съпричиняване.
Въпросът търпи ли неимуществени вреди роденото след смъртта на баща си дете и какъв може да бъде размерът им, не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика. С постановено на основание чл. 290 ГПК и задължително за долустоящите на ВКС съдебни инстанции Р.№ 254/29.01.2013 г. по т.д.№32/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. е прието, че заченатото, но неродено към момента на настъпване на ПТП дете, има право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на починалия в резултат на произшествието негов родител (баща). В съответствие с тази практика въззивният съд е решил поставения въпрос, а въпросът за размера на обезщетението, който се определя съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, е конкретен, обусловен от обстоятелствата по делото.
Искането за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК по въпроси втори и шести е неоснователно, тъй като по тази въпроси има установена съдебна практика, посочена по-горе.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване в посочената част на Решение № 10398 18.06.2012 г. по гр.д.№ 70/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: