О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 379
София, 16.04.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети март две хиляди и десета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1562/2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във връзка с чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на адв. З като служебен представител на Д. И. Ч. срещу решението, постановено по въззивно гр.д. 426/2009 год. на Пловдивския окръжен съд , с което е оставено в сила решение № 145/23.12.2008 год., постановено по гр.д. № 601/2008 год. на Пловдивския районен съд , с което е прогласен за нищожен поради липса на съгласие договор за наем от 11.02.2003 год., в частта, в която Д. Н. К., представляван от пълномощник Р. М. П. предоставя за временно възмездно ползване на Д. И. Ч. земеделски земи – ниви в землището на с. Г..
Касационният жалбоподател прави оплаквания, за неправилност на обжалваното решение. Развива съображения, че въвзивният съд неправилно е приел, че процесният договор за наем на земеделски земи е нищожен поради липса на съгласие като не е обсъдил обстоятелството, че ищецът – ответник по касация е получил плащане по него. Изтъква, че дори договорът да е сключен при липса на съгласие от страна на последния като сключен от лице / председателят на ЗК „Е” – с. Г. махала Р. М. П. / без представителна власт, с получаването на наема по него , договорът е бил потвърден . С оглед на това счита, че с обжалваното решение съдът неправилно е обявил договора за нищожен. Моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.
В допълнителна молба , имаща характер на изложение по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът сочи , че с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС е решен материалноправния въпрос относно възможността договор, сключен от мним пълномощник , действащ без представителна власт, да бъде потвърден от лицето, от чието име е договаряно чрез получаване на дължимото по този договор. Счита освен това, че този въпрос е от значение за точното приложение на закона. Представя копие от решение №1221/ 07.10.1994 год. по гр.д. № 2427/1993 год. на ВС, V г.о. В молбата като материалноправен въпрос по см. на чл. 280,ал.1 ГПК е посочен и този, дали при нотариална заверка на подписа на пълномощник, нотариусът е задължен да установява наличието на представителна власт, както е приел въззивният съд в своето решение или се установява и удостоверява само самоличността му.
Ответникът по касационната жалба Д. Н. К. оспорва касационната жалба както досежно нейната допустимост, така и относно основателността й.
Моли касационно обжалване да не бъде допуснато, а в случай, че такова бъде допуснато, обжалваното решение да бъде оставено в сила, както и да му се присъдят направените в производството разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ –то г.о. , съобразно правомощията си по чл.288 ГПК намира следното:
Касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК , подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба , обусловена от редовността й, основанията за разглеждането й по същество, /тоест за допустимост на касационната обжалване/ не са налице.
Съображенията за това са следните:
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че процесният договор е нищожен като сключен без представителна власт, доколкото по делото не е установено ищецът Д. Н. К. да е упълномощавал Р. М. П. нито в лично качество, нито като председател на ЗК „Е”, да сключва от негово име процесния договор за наем на негови земеделски земи с ответника по иска Д. И. Ч., като предвид твърдението на ищеца за липса на такова упълномощаване в тежест на ответника е било да установи , че има пълномощно. Приел е също така, че няма пречка договор сключен без представителна власт да бъде потвърден в последствие в това число и чрез фактически действия/ в случай, че не се изисква особена форма за това съгл. чл. 42,ал.2 ЗЗД/ . С оглед събраните по делото доказателства обаче , съдът е приел, че по делото не е установено по безспорен начин, че ищецът е имал знание, че получената от него рента / наем /е именно по процесния договор за наем, а не по силата на сключения между него и ЗК „Е” с. Г. договор за наем от 06.08.2004 год. Предвид тези основни изводи съдът е приел, че договорът е сключен без представителна власт и неговата относителна недействителност не е била преодоляна по пътя на последващото му потвърждаване.
По този начин въззивният съд не е отрекъл възможността договор сключен от мним пълномощник да бъде потвърден от лицето, от името на което е договаряно, чрез получаване на дължимото по този договор и в този смисъл този въпрос не е решен в противоречие с представеното решение на ВКС.
Същевременно този въпрос не е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280,ал.3 ГПК , доколкото по него е налице практика на съдилищата , която правилно тълкува и прилага разпоредбата на чл. 42,ал.2 ЗЗД . С оглед на това не са налице посочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия посочен материалноправен въпрос.
Втория материално правен въпрос е формулиран без касаторът да е да посочи дали във въззивното решение този въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС или е решаван противоречиво от съдилищата /като представи съответните актове на ВС или ВКС, даващи задължителното тълкуване на закона по него или влезли в сила решения на съдилищата в които въпроса е получил различно разрешение/ или да обоснове , че същият е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, поради което касационната инстанция не може да извърши проверка за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване по този въпрос.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска .
На ответника по касация следва да се присъдят направените в производството по допустимост разноски в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на осн. чл.288 ГПК, Върховният касационен съд , състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение №1353 от 10.07.2009 год., постановено по гр.д. № 426/2009 год. на Пловдивския окръжен съд по касационна жалба на Д. И. Ч. чрез назначения служебен представител адв. З.
ОСЪЖДА Д. И. Ч. от гр. П. за заплати на Д. Н. К. разноски в размер на 300 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: