О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 1.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Богданова ч.гр. дело № 34/2010г.
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано по частна жалба на М. С. В., гр. Т., срещу разпореждане № 35 от 2.11.2009г. на председателя на ІV г.о., ВКС по преписка вх. № 0* от 28.10.2009г. на ВКС, с което е върната частната й жалба срещу определение № 450 от 8.05.2009 г. по гр.д. № 4422/2008 г. на ВКС, ІV г.о., с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 23.06.2008г. по гр.д. № 153/2008 г. на Л. окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, приема че частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното разпореждане председателят на ІV г.о., ВКС е оставил без разглеждане подадената от М. С. В. частна жалба срещу определение № 450/8.05.2009 г. по гр.д. № 4422/2008 г. на ВКС, с което на основание чл.288 ГПК не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 137 от 23.06.2008 г. по гр.д. № 153/2008 г. на Л. окръжен съд. Изложени са съображения, че определението по чл.288 ГПК не е от кръга на посочените в чл.274, ал.1 ГПК определение и не подлежи на обжалване.
Разпореждането е правилно.
Разпоредбата на чл.274, ал.1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения – тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението по чл.288 ГПК не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Законодателят не е предвидил изрична възможност за обжалването му, а то не е и „преграждащо развитието на делото”. С новия ГПК /ДВ, бр.50/2007г./ исковото производство отново е уредено като триинстанционно. Касационният контрол на въззивните решения обаче макар да е инстанционен, е предпоставен от наличието на допълнителни предпоставки за допускането му. Те се изследват в специалното производство по т.нар. предварителна селекция на касационните жалби, по реда на чл.288 ГПК, в което се проверява наличието условията на чл.280 ГПК. С постановяване на определението по чл.288 ГПК, с което не допуска касационно обжалване, ВКС констатира липса на установените от законодателя условия за това. Оттук и определението не прегражда развитието на делото, а е акт, с който се извършва преценка относно допустимостта на обжалването пред третата инстанция, която е предвидена и уредена като факултативна, съгласно РКС № 4/16.06.2009г. Изводът за необжалваемост на определението по чл.288 ГПК се подкрепя и от разпоредбата на чл.296 ГПК, визираща влизане в сила на решенията. Разпоредбите на т.2 и т.3 разграничават хипотезите на влизане в сила на въззивното решение: – когато срещу него е подадена касационна жалба, но производството по нея е прекратено и когато не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по реда на чл.288 ГПК, респ. касационната жалба не е уважена. Разграничението при двете хипотези е предвидената обжалваемост на определението за прекратяване /от влизането му в сила/ в първата хипотеза, докато при втората недопускането до разглеждане като основание за влизане в сила на въззивното решение е поставено на плоскостта на неуважаването на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане № 35 от 2.11.2009 г. на председателя на ІV г.о. на ВКС, по преписка вх. № 0* от 28.10.2009г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.