ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 38
София, 10. януари 2013 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 661 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Плевенския окръжен съд от 07.03.2012 г. по гр.д. № 103/2012, с което е отменено решението на Левченския районен съд от 23.12.2011 г. по гр.д. № 623/2011, като са уважени предявените искове за признаване на уволнението за незаконно, за възстановяване на предишната длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът П. „М. С. К.”, Б., представляван от адв. Ю. С. от ПАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за значението на използваните критерии за подбор и обхвата на съдебния контрол върху правото на работодателя да оцени качествата на работниците, който има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответницата по жалбата П. Р. Ц., представлявана от адв. Ю. М. от ПАК я оспорва, като счита, че в касационната жалба не е посочено значението на повдигнатия правен въпрос, а въззивното решение е по същество правилно, както се установява от извънсъдебните признания на ответника, който e разкрил и обявил същата щатна бройка и е предложил на ищцата да подаде документи за заемането й.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият е обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищцата е работила при ответника като възпитател по безсрочен трудов договор. Трудовото правоотношение е прекратено с оспорваната заповед № 8/29.06.2011, поради съкращение на щата, но подборът е извършен по критериите: наличие на особена закрила при уволнение и необходимост от инженерна специалност с оглед бъдещата стратегия на училището, които не съответстват на посочените в закона.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че поставеният правен въпрос обуславя решението по делото, но той няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че в закона са посочени общо критериите за оценка, без поредността на изброяването им да има значение за тяхната тежест. Преценката по кои критерии да бъде извършен подборът за всяка специфична дейност е предоставена изцяло на работодателя и не може да бъде контролирана от съда. Съдът може да проверява само законността на приложените критерии и обективното съответствие на оценката по приетите от работодателя показатели с действителните качества на работника.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Плевенския окръжен съд от 07.03.2012 г. по гр.д. № 103/2012.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.