О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 12.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев ч. гр. д. № 113 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. И. М., в качеството му на частен съдебен изпълнител, рег. № 881 в КЧСИ, с район на действие – Смолянски окръжен съд, срещу определение № 1349 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 401/2018 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърден отказ на съдията по вписванията при Смолянския районен съд, постановен на 15.11.2018 г., за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до настоящия момент, по отношение на имот с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-20/20.04.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска същото да бъде отменено и да се издаде удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания, за периода от 27.06.2001 г. до настоящия момент, по отношение на имота с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място].
В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателят е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, като се поддържа, че по отношение на същия е налице предвиденото в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК основание за допускане на касационното обжалване, а именно: За да бъде издадено удостоверение за наличие или липса на тежести, за период, предхождащ одобряването на кадастралната карта, задължително ли е описанието на имота в заявлението да бъде съобразено с регулационния му статут в съответния период, както и към заявлението да бъде приложено „удостоверение за идентичност“ на имота с оглед осъществените вписвания.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивния съд по жалба срещу отказ на съдията по вписванията – ТР № 5/12.07.2018 г. по тълкувателно дело № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС.
С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл. 47, ал. 2 ПВ заявлението за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания трябва да съдържа данните, посочени в чл. 46, ал. 2 ПВ относно индивидуализацията на недвижимия имот с посочване на данните по чл. 6, ал. 1, б. “в“ ПВ. В случая имотът е бил индивидуализиран с идентификатор и административен адрес, което съдът е приел за недостатъчно, тъй като предметът на удостоверението обхваща период от време преди влизане в сила на кадастралната карта през 2010г. и в този случай имотът следва да се индивидуализира съгласно чл.6, ал.1, б.”в” ПВ, тъй като индивидуализацията по чл.6, ал.3 ПВ позволява да се направи справка за вписванията единствено в периода след одобрението на картата. С оглед на това и прието, че към заявлението е следвало да бъдат представени доказателства относно изменението на регулационния статут и идентичността на имота във времето съобразно различните му описания, което не е сторено. Посочено е, че съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби за имотите на длъжника, възможността да извършва справки, да получава сведения, да иска извлечения от документи, свързани с издирване и уточняване имуществото на длъжника /чл.16 ЗЧСИ във вр. с чл.431, ал.3 ГПК/ и е могъл да се снабди с удостоверение за идентичност на обект от кадастъра и да го представи.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т. 1 – т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В конкретния случай произнасянето на въззивния съд по поставения въпрос изцяло кореспондира с практиката на ВКС, обективирана в определение № 28 от 31.01.2019 г. по ч. гр. д. № 67/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., която настоящият състав напълно споделя. Съгласно приетото от ВКС по аналогичен случай при подаване на заявление за издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за тежести и права, което се издава за определен имот, индивидуализиран по различен начин в представените към искането документи, е необходимо да бъдат приложени доказателства за неговата идентичност /скици, схеми, скици-проекти, извлечения от кадастралната карта и/или от кадастралните регистри, удостоверения, копия от данни и материали и други/, които позволяват нейното установяване. Съдията по вписванията не разполага с възможност да извършва проверка на идентичността, като събира доказателства в тази насока, поради което тяхното ангажиране в производството следва да се възложи в тежест на молителя.
С оглед изложеното предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване не са налице. В случая липсват и предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал. 2 ГПК, нито жалбоподателят се позовава на тях.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1349 от 19.12.2018 г. по ч. гр. д. № 401/2018 г. на Смолянския окръжен съд.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: