О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 12.07.2013 година
Върховният касационен съд и Върховен административен съд на Република България, петчленен състав, сформиран по реда на чл. 135, ал.4 от Административно процесуалния кодекс, в закрито заседание на 25 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ГЕТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
СРЕБРИНА ХРИСТОВА
ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело А № 16/2013 година
Производството е по чл. 135, ал.4 АПК
С определение № 4375 от 02.08.2011г. по а.х.д.№ 6 079/2011г. на Административен съд София – град е прекратено производството по делото и то е изпратено по подсъдност на Софийски градски съд тъй като се претендира обезщетение по чл.2, ал.1 т.6 от ЗОДОВ за бездействие на правозащитни органи, което не е административна дейност.
С определение от 17.04.2013г., постановено по гр.д.№ 10466/11г., Софийски градски съд е повдигната препирня за подсъдност по чл. 135 ал.4 от ГПК относно това кой съд е компетентен да разгледа предявеният иск от Е. Л. М. против М. за обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” над определения с присъди срок. Твърди се бездействие на администрацията на Софийски затвора да изготви поисканите от съда документи относно срока на задържането му и изработените дни.
Разрешаването на повдигнатата препирня за подсъдност е от компетенцията на смесен състав на Върховен касационен съд и Върховен административен съд, съгласно чл. 135, ал.4 от АПК.
Петчленният състав на Върховния касационен съд и на Върховен административен съд, след като прецени данните по делото, приема следното:
Предявеният иск е за обезщетение за неимуществени вреди от изпълнение на наложено с присъди наказание „лишаване от свобода” над определения размер поради бездействие на администрацията на Софийски затвор, която се контролира от Министерство на правосъдието. Това основание за отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани е изрично предвидено в чл.2, ал.1 т.6 ЗОДОВ, но по този текст отговарят разследващите органи, прокуратурата, или съдът. Искът обаче е предявен против М… Съгласно чл. 1, ал.2 ЗОДОВ, исковете по ал.1 на този текст за вреди, причинени от административна дейност, или бездействие на административен орган се разглеждат по реда на АПК Посоченият ответник – М.. е орган на изпълнителната власт, извършва административна дейност и носи отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ. Исковете по чл.2, ал.1 и 2 ЗОДОВ се разглеждат по реда, установен в ГПК, съгл. чл.2 ал.3 ЗОДОВ, /ДВ бр. 98/2012г.в сила от 19.11.2012г./. Пасивно легитимирани по исковете по чл. 1 и по чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са органитите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Разграничението между исковете по двата текста е в зависимост от това вредите резултат от административна дейност ли са настъпили, или са последица от актове и действие на разследващи органи, съд и прокуратура. Дейността на последните не е административна, поради което изрично са изброени основанията, при които се ангажира отговорността на държавата чрез тези органи.
Целта на исковото производство е да се разреши правен спор със сила на пресъдено нещо. Предмет на иска е спорно материално право, или правоотношение. За да се разреши правния спор, като се обвържат страните с установеното от съда, респективно за да се упражнят притезателни, или потестативни права, следва страните в процеса да съответстват на страните по материалното правоотношение, предмет на процеса. Затова искът следва да се предяви от и против страните по материалното правоотношение. Те са надлежните страни от чието име и против когото се предявява иска, респективно те са и адресати на силата на пресъдено нещо. Ищецът индивидуализира спорното право в исковата молба, а съдът следи за процесуалната легитимация на страните. Когато съдът установи, че искът е насочен против субект, който не е страна по твърдяното правоотношение в исковата молба следва да укаже на ищеца да предприеме действия за конституиране на надлежна стана, а ако той не стори това – производството следва да се прекрати.
Тъй като разследващите органи, съдът и прокуратурата са длъжни да освободят всеки гражданин, който незаконно е лишен от свобода, / чл. 17, ал.5 от НПК/, а Прокурорът упражнява надзор за спазване на законност при изтърпяване на наказанията / чл. 5 от Закон за изтърпяване на наказанията и задържането под стража /, в чл.2, ал.1, т.6 ЗОДОВ е предвидено, че за вреди, причинени от действия на тези органи от изпълнение на наложено наказание „лишаване от свобода” над определения размер отговаря държавата. Исковете по чл. 2, ал.1 се насочва срещу органа, чието действие, или бездействие е довело до настъпване на вредата. Надзорът за спазване на законност при изпълнение на наказанията, включително и за продължителността на изтърпяване на наказанието в съответствие с наложената присъда, не е административна дейност и това е отчетено от законодателя, поради което това основание за отговорност на държавата е уредено в чл.2 ЗОДОВ. Исковете по този текст се разглеждат по реда на ГПК, поради което спорът следва да се разгледа от гражданския съд – СГС по реда на ГПК. Ако този съд счита, че исковата молба е нередовна, защото е посочен пасивно не легитимиран ответник следва да укаже на ищеца предприемане на действия за конституиране на надлежен ответник.
Водим от горното, петчленен състав на Върховният касационен съд и Върховен административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по иска, предявен от Е. Л. М. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода” над определения с присъди срок, е Софийски градски съд.
ИЗПРАЩА делото на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.