4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София 13.01.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в закрито заседание на 14 октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елса Ташева
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Зоя Атанасова
като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова
гр.д. № 1114 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от ищцата К. П. Х., чрез адв. Д. В. срещу решение № 288/05.07.2010 г. по в. гр. дело № 965/09 г. на Врачанския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 316/23.11.2009 г. по гр.дело № 655/07 г. на Районен съд гр. М., в частта, с която предявения от касаторката против Ц. Л. Х. иск за делба на втория етаж от триетажна жилищна сграда, находяща се в гр.М., ул. ”Д.” № 11, построена в УПИ IV-659 по ПУП на гр.М. е отхвърлен. Жалбоподателката мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост.
В изложението към касационната жалба поддържа, че въззивният съд е решил правните въпроси – 1. по приложението на чл.13,ал.1 СК 1968 г. и чл. 19, ал. 1 СК/отм./, както и по приложението на чл.79 ЗС, като в мотивите си неправилно приел, че процесния втори етаж от триетажната масивна жилищна сграда не е семейна имуществена общност, тъй като договора за групов строеж е нищожен, че извода на съда е направен без да се преценят останалите доказателства по делото, че договора за групов строеж е сключен с оглед довършителните работи на сградата и разпределение на обектите с оглед окончателното построяване, решен в противоречие с постановление на ПВС № 5/31.10.72 г. – т.4, ТР № 44/18.05.71 г. на ОС на ГК на ВС, 2. допустимо ли е пред въззивната инстанция да се направи възражение за придобивна давност, решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР№ 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК, и решение № 188/28.03.2002 г. по гр.дело № 559/2001 г. на ВКС I г.о., като счита, че касаторката може да въведе възражение за придобивна давност относно спорния делбен имот и пред въззивната инстанция, 3. по приложението на чл.188 от ГПК/отм./, че съдът не е преценил доказателствата по делото в тяхната пълнота, поради което решението противоречи на разпоредбите на чл.13,ал.1 от СК от 1968 г. отм. и чл.19, ал.1 от СК/отм./ и същото е необосновано.
В срока по чл. 287,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата Ц. Л. Х., чрез адв.Ст. С., в който е изразено становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
Обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване по следните съображения:
Прието е от съда, че сключения между страните по делото граждански брак на 12.04.1970 г. е прекратен с влязло в сила решение по гр. дело № 1166/2001 г. на Районен съд гр.Мездра. През време на брака с н.акт № 17/75 г. Л. Д. М. от гр.М. дарил на ответника по касация Ц. Х. и Т. Л. М. 200 кв.м. при равни права от собствения си парцел IV пл. № 161 в кв.41 по плана на гр.М., целия от 395 кв.м. без съществуващите в имота сгради. Прието е, че е одобрен проект № 69 от 14.07.75 г. от Община М. за изграждане на жилищна сграда в УПИ IV – 659 в кв.41 по плана на гр.М., който не е съхранен. В процесния имот е била изградена триетажна масивна жилищна сграда, завършена през 1979 г., като на втория етаж живяли страните по делото до прекратяване на брака и който етаж представлявал семейното им жилище.
Според въззивния съд искът за съдебна делба на втория етаж от масивната жилищна сграда е неоснователен. Съдът е приел, че не е установено твърдението на касаторката процесния имот да е придобит през време на брака в режим на семейна имуществена общност на основание сключен договор за групов строеж от 18.02.1981 г. Представеното от касаторката копие от договора е било изключено от доказателствата по делото на осн.чл.101,ал.1,пр.2-ро ГПК/отм./, поради непредставяне на оригинала от същия по искане на ответника по жалбата.
Съдът е изложил и съображения, че и при хипотеза договора за групов строеж да се включи в доказателствата по делото, то същият е нищожен, поради липса на форма. Взето е предвид, че представения договор е без нотариална заверка на подписа, така както е предвидено в разпоредбите на чл. 192,ал.1,пр.2-ро от ЗТСУ/отм./. Прието е от съда, че договорът е нищожен и на основание невъзможен предмет. За да направи извода съдът е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от касаторката, които са установили, че най-късно през 1979 г. жилищната сграда е построена и въведена в експлоатация. Договорът за групов строеж не е произвел правни последици за сключилите го страни, тъй като към момента на сключването му – 18.02.81 г.1981 г. цялата жилищна сграда е била построена възоснова на одобрени строителни книжа.
Относно въведеното от касаторката придобивно основание за собственост на процесния имот давностно владение съдът е приел, че не е заявено пред първата инстанция с исковата молба, нито по реда на чл.116 от ГПК/отм./, а изменение на иска пред въззивната инстанция досежно основанието на иска е прието за недопустимо. Поради това съдът е приел, че не следва да се произнася по този непредявен иск и да обсъжда направените доводи. При изложените съображения съдът е направил извода за неоснователност на иска за съдебна делба на процесния недвижим имот.
Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване по първия правен въпрос по приложението на чл.13,ал.1 от СК от 1968 г., чл.19,ал.1 от СК/отм./ и чл.79 от ЗС, тъй като не е формулиран ясно и конкретно, съответно не са посочени аргументи за наличие на противоречиво разрешаване на правния въпрос със задължителната практика на ВКС. Всички доводи досежно приложното поле на посочените законови текстове представляват такива по правилността на решението, по законосъобразността на изводите на въззивния съд, което не е предмет на преценка в производството по чл.288 от ГПК. В последното се преценява само наличието на основания за допускане на касационно обжалване при наличие на основната предпоставка, посочена в чл.280,ал.1 от ГПК – разрешен правен въпрос от въззивния съд, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.
Несонователни са доводите на касаторката за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК по втория правен въпрос допустимо ли е да се въведе възражение за давност пред въззивната инстанция. Както се посочи цитирана е задължителна практика на ВКС – ТР № 1/04.01.2001 г. по т.гр.дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС – т.6, както и решения на състави на ВКС. Според даденото тълкуване в т.6-та на ТР№ 1/2001 г. на ОСГК на ВКС възражения за изтекла погасителна или придобивна давност могат да се правят за пръв път пред въззивната инстанция, за да се избегне преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо на решението по отношение на тези отбранителни средства, от което следва, че такова възражение може да се прави за първи път пред посочената инстанция от ответника. В настоящият случай касаторката е ищец и в това си процесуално качество пред въззивната инстанция и то с писмената защита на адв.пълномощника е заявила нов придобивен способ за възникване на съпружеска имуществена общност върху спорния имот – придобивна давност, каквото изменение на иска пред тази инстанция е недопустимо. Следователно правният въпрос въззивният съд не е разрешил в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС.
По третия правен въпрос по приложението на чл.188,ал.1 ГПК/отм./ относно неизпълнение от въззивния съд на задължението да прецени всички доказателства по делото касаторката не е посочила при наличие на коя от хипотезите на чл.280,ал.1 от ГПК е разрешен. Поради това съдът е лишен от възможността за преценка дали правният въпрос е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следователно не се установява наличие на основание за допускане на касационно обжалване по третия правен въпрос, поставен от касаторката.
Като взема предвид изложеното съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.2-ра ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Врачанския окръжен съд.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по жалбата Ц. Х. следва да се присъди сумата 400 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 288/05.07.2010 г. по в. гр. дело № 965/2009 г. на Врачанския окръжен съд по касационна жалба вх. № 5407/30.07.2010 г., подадена от К. П. Х. от гр. М., ул. ”Д.” № 11, чрез адв. Д. В..
Осъжда К. П. Х. от гр. М., ул. ”Д.” № 11 да заплати на Ц. Л. Х. с адрес гр.М., ул. ”Д.” № 11 сумата 400 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: