О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 14.01.2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №701 по описа за 2012 год.
Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. К. К. и М. Н. К., двамата от [населено място], срещу определение от 29.08.2012г. по ч.гр.д.№7273/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 12.01.2012г. по гр.д.№29419/2007г. на Софийски районен съд и е оставена без разглеждане частната жалба на К. К. К. и М. Н. К. в останалата част, срещу разпореждане от 06.03.2012г. по гр.д.№29419/2007г. на Софийски районен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определение на първоинстанционния съд, с което на основание чл.64, ал.6 ГПК/отм./ са осъдени ищците К. и М. К., чиито искове са отхвърлени с постановеното по делото решение, да заплатят на НБПП изплатения адвокатски хонорар на особения представител на другата страна, назначен на основание чл.50, ал.2 ГПК/отм./.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателите считат, че двумесечния срок по чл.192, ал.4 ГПК/отм./, в който срок може да се иска, респ. съдът по собствен почин да се произнесе за изменение на решението в частта за разноските, не е зачетен от съда по делото, в противоречие с т.6 на ТР№1/2001г. на ОСГК на ВКС, определение №23 от 20.02.2002г. по гр.д.№24/2001г. на ВКС, ІІІг.о., определение №24 от 27.01.2005г. по ч.т.д.№503/2004г. на ВКС, ІІт.о, определение №199 от 18.05.2005г. по ч.гр.д.№116/2005г. на ВКС, Іт.о., определение №11 от 02.02.2006г. на ВКС по ч.т.д.№464/2005г.ТК, ІІотд. и определение по ч.гр.д.№7273/2012г. на СГС. С посочената съдебна практика е прието, че в срок от два месеца след влизане в сила на решението съдът по свой почин или по искане на страните може да измени постановеното решение в частта му за разноските. По делото не е прието нещо различно по поставения правен въпрос. Прието е, че срокът по чл.192, ал.4 ГПК/отм./ е двумесечен от влизане в сила на съдебното решение. Проверка на извода на съда, че в случая този срок е спазен, не може да се извърши в производството по допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.274, ал.3 ГПК, а само в производството по разглеждане на частната касационна жалба, ако бъде допуснато. Това е така, защото при факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество.
С оглед на изложеното касационно обжалване не следва да се допусне.
В останалата част от обжалваното определение на въззивния съд е оставена без разглеждане частната жалба на К. К. К. и М. Н. К. в останалата част, срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което жалбоподателите са задължени да заплатят държавна такса за обжалването на определението от 12.01.2012г. Правилно е прието от въззивния съд, че разпореждането не е от категорията обжалваеми съдебни актове, съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1 ГПК/отм./, във връзка с чл.218 ГПК/отм./, тъй като с него нито се прегражда по-нататъшното развитие на делото, нито обжалването му е изрично посочено в закона. Отделно от това, освобождаването на страните от задължение за внасяне на държавни такси и разноски в процеса, е регламентирано в чл.83 ГПК и не намира приложение предвиденото в чл.5, б.”о” ЗДТ, тъй като тази разпоредба предвижда освобождаване от държавни такси на инвалидите в изрично посочените случаи, а именно при прехвърляне от едно учебно заведение в друго, от една специалност или форма на обучение в друга по здравословни причини, установени със заключение на медицинска комисия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 29.08.2012г. по ч.гр.д.№7273/2012г. на Софийски градски съд, в частта, с която е потвърдено определение от 12.01.2012г. по гр.д.№29419/2007г. на Софийски районен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 29.08.2012г. по ч.гр.д.№7273/2012г. на Софийски градски съд, в останалата част, с която е оставена без разглеждане частната жалба на К. К. К. и М. Н. К. в останалата част, срещу разпореждане от 06.03.2012г. по гр.д.№29419/2007г. на Софийски районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: