3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 14.01.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1863 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „Топлофикация София”ЕАД срещу решение № 1108 от 21.02.18г. по в.гр.дело № 14996/17г.на Софийски градски съд в частта, с която е признато за незаконно уволнението на И. Г. П. и дружеството е осъдено да му заплати сумата от 5969.57 лв,ведно със законната лихва,считано от 14.06.17г.до окончателното изплащане,представляваща обезщетение по чл.225 ал.1 КТ за периода от 11.05.17г.до 20.10.17г.
Жалбоподателят поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси: 1.Как се извършва подборът на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности и имащи близък характер на работа; 2.Подлежи ли на съдебен контрол тримесечното оценяване на служителите и работниците в предприятието.
Ответникът по жалбата И. Г. П. чрез адв.К. М. счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищецът И. П. е работил по трудов договор при ответника от 2009г. Със заповед от 30.03.11г.е бил преместен от длъжност „заварчик” на длъжност „инкасатор,дългови вземания” по здравни предписания на ЕР на ТЕЛК, за определен срок – до 1.03.12г., без противопоказни условия на труд : вдигане и носене на тежести и простудни фактори.Впоследствие е сключено допълнително споразумение между страните на 27.06.11г. за длъжността ”инкасатор, дългови задължения”, считано от 1.07.11г., безсрочно.Със заповед № 59 от 2.05.17г.на изп.директор на „Топлофикация София”ЕАД трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.2 КТ- съкращаване в щата,считано от 11.05.17г.
Въззивният съд е приел,че е налице действително съкращение в щата, като е намален броят на длъжностите „инкасатор, дългови задължения”,но подборът по чл.329 ал.1 КТ не е извършен законосъобразно.Изложени са съображения,че е разширен кръгът на лицата, към които е насочен подбора и по този начин служителите не са оценявани равностойно според сходството на трудовите им функции.В тази връзка е посочено, че независимо от сходството в наименованието между двете длъжности ”инкасатор,дългови задължения” и инкасатор дългови задължения/офис”,според представените длъжностни характеристики същите се различават съществено до степен,че не могат да се считат за сходни, т.е. налице са две различаващи се по характер трудови функции.Освен това съдът е приел, че не е налице обективно съответствие на оценката по критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” с доказателствата по делото за проявените професионални качества и квалификация на служителя с оглед на възложената работа и периодичното й оценяване.
Не са налице основанията по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване.Отговор на въпроса: Как се извършва подборът на работници и служители, заемащи близки или сходни длъжности и имащи близък характер на работа, е даден в практиката на ВКС. Например в решение № 436 от 28.12.12г.по гр.дело № 1086/11г.на ІV г.о. е посочено,че при съкращаването на част от повече еднакви длъжности работодателят е длъжен да извърши подбор, инак той не може да определи кои работници да уволни и кои да запази на работа. При определяне кръга на лицата, които да участват в подбора не се изхожда от наименованието на длъжностите нито от сходствата във възложените трудови функции, а от техните различия, като определящо е дали различията са съществени. Две длъжности със сходни наименования може да включват съществено различаващи се трудови функции, както и две длъжност с различни наименования може включват несъществено различаващи се трудови функции. За да бъде изпълнено „задължението за подбор”, в него трябва да бъдат включени всички лица, изпълняващи несъществено различаващи се трудови функции.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
Преценката на доказателствата,въз основа на които решаващият съд е формирал вътрешното си убеждение за това,че подборът е извършен между лица, заемащи длъжности с различаващи се трудови функции, може да доведе до необоснованост на изводите му, която не е основание за допускане на касационно обжалване,а подлежи на проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Вторият въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с даденото тълкуване в ТР № 3 от 16.01.12.по т.д.№ 3/2011г.на ОСГК на ВКС. В него е посочено,че критериите по чл. 329, ал. 1 КТ имат обективни признаци и тяхното спазване е начина за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение, което при спор се преценява от съда. Когато преценката е обективирана в писмен документ, същият представлява писмено доказателство и при оспорване от уволнения работник или служител истинността на отразените в него обстоятелства подлежат на пълно доказване от работодателя чрез разпит на свидетели или прилагането на други доказателствени средства, с оглед установяване на действителните качества на участвалите в подбора. Формата на извършване на подбора е въпрос на работодателска преценка. Доказването му при оспорване, както на неговото извършване, така и на останалите въпроси – включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно проявените професионални качества и квалификация /подготовка/ на работника или служителя с оглед на възложената работа e допустимо с всички доказателствени средства.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да допуска касационно обжалване на въззивното решение.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 1500 лв съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1108 от 21.02.18г.,постановено по гр.дело № 14996/17г.на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация София”ЕАД София, [улица] да заплати на И. Г. П.,със съдебен адрес: (населено място), [улица], адв.проф.д-р К. М. сумата 1500 лв /хиляда и петстотин/ разноски за ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.