O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 14.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, III- то г.о. отделение, в закрито заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
изслуша докладваното от съдията Е. Томов гр. дело № 2489/ 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Таси “ ООД, представлявано от адв. А. Г. ,срещу решение № 92 от 07.03.2019 г. по в.гр.д. № 822/2018 на Плевенски окръжен съд в частта , с която след частична отмяна на решение по гр.д № 1804/2018г на |Плевенски РС предявенсрещу касатора иск от „Круиз 77”ЕООД за обезщетение за вреди по чл. 403, ал. 1 ГПК е уважен за сумата сумата 7 112,85лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от допуснато обезпечение по т.д.№196/2015г чрез спиране на изпълнението по изпълнително дело на ЧСИ Т. К. , по което настоящият ищец се е легитимирал като превилигирован кредитор, а ответникът по иска е бил хираграфарен кредитор на длъжника ИТ Г. Б. поради вписване на залог на търговски предприятие ,след като искът за установяване недопустимост на това вписване на особн залог, предявен от „Таси “ ООД на основание чл.29, ал.1 ЗТР и обезпечен по този начин , е бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение, които вреди са претендирани от ответника като пропуснати ползи в размер на законната лихва върху постъпилата по изп.д.№20158150400265 по описа на Частен съдебен изпълнител Т. К. сума от 40 256,91лв.,за периода от 22.04.2016г.до 17.01.2018г.
Въззивният съд е приел за ангажирана безвиновната деликтна отговорност на ответника и понастоящем касатор по чл. 403, ал.1 ГПК в присъдения размер като е изтъкна ,че по негово искане е допуснато обезпечението на предявен от дружеството иск чл.29, ал.1 ЗТР , отхвърлен като неоснователен, като са налице и останалите две кумулативно изискуеми предпоставки – претърпяна вреда ,представляваща пропусната полза, чийто размер е съизмерим със законната лихва върху сумата 40 256,91 лв.,която реално ЧСИ е наредил да бъде преведена по банковата сметка на назначения депозитар , след приспадане на дължимите такси на ЧСИ, за периода на действие на обезпечението от 22.04.2016г.до 17.01.2018г. За този период ищецът като заложен кредитор, чието право по ЗОЗ е било оспорвано от настоящия ответник , не е могъл да получи сумата за удовлетворяване на своето вземане и да я ползва по предназначение , подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са в размер на законната лихва съгласно чл.86 ал.1 ЗЗД за периода на задържане на сумата, постъпила по изпълнителното дело, който размер ищецът е освободен да доказва. Изтъкната е причинната връзка между претендираната вреда и наложената обезпечителна мярка , като е отхвърлен довода на ответника по иска , че ищец има, респ. реализира вземане за тази прописната полза срещу длъжника по изпълнението ,тъй като с нея се увеличавал дълга .Възраженията, че за липса на вреда, или причинна връзка поради уредбата по реда на чл. 32 и сл. ЗОЗ въззивният съд не е приел за относими.
С жалбата се иска отмяна на въззивното решение като недопустимо, незаконосъобразно и необосновано. Недопустимост се изтъква ,тъй като по по т.д.№196/2015г ,по което е допуснато обезпечение, настоящият ищец не бил ответник,а подпомагаща страна.В изложение се навежда основание по чл. 280, ал.1, т.3 при три формулирани въпроса, по които не е формирана практика на ВКС за случаите , когато след вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ е насочено изпълнение върху заложено имущество по реда на ГПК. (1) Пристъпилият към изпълнение заложен кредитор , или съдебният изпълнител има право на разпореждане с постъпилото при последния имущество ? (2)Може ли пристъпилият към изпълнение заложен кредитор да получи от ЧСИ постъпилото заложено имущество при спряно изпълнително производство ? (3) Предаването му представлява ли изпълнително действие ? Поддържа се,че следва да бъде даден отговор в хипотеза на приоритет на изпълнението по ЗОЗ при това по ГПК при уредбата на конкуренцията в в чл. 17, ал.5 и чл.32а ЗОЗ и въпросът е от решаващо значение , тъй като щом настоящия ищец е могъл да реализира вземането си по реда на ЗОЗ,то не е търпял вреди от спиране на изпълнението по изпълнителното дело .
Като ответник по жалбата „Круиз 77”ЕООД, чрез адв. И. Й. , с писмен отговор оспорва наличието на основания по чл. 280, ал. 1 т.3 и ал. 2 ГПК Искът е допустимо уважен ,тъй като ищецът е вредонсно засегнат от обезпечителната мярка , насочена срещу него като заложен кредитор. Въпросите са хипотетично зададени . Претендрират се разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е допустима,подадена в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК от надлежна страна, срещу въззивен съдебен акт постановен в производство по иск с цена над 5000 лв.
Не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване на въззивното решение , поради следното:
Не е налице основание за допускане до касационно обжалване на решението по служеБен критерии , за проверка на неговата допустимост Естеството на изложените от касатора възражения , основани на тълкуване на чл. 403,ал.1 ГПК относно легитимиращо качество на ищеца не сочат на вероятна недопустимост на решението на въззивния съд произнесъл се по предавения иск и разгледал същия при наличие на всички положителни и отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за това
При очертания предмет на делото и безспорно установените обстоятелства, трите поставени въпроса в изложението нямат връзка с решаващите съображения на съда , като тази връзка е изключена предвид установените факти по спора – събрана от ЧСИ по изпълнителното дело парична сума подлежаща на разпределение по чл.460 ГПК за удовлетворяване на кредиторите по реда на ГПК,като първото, предявено на 01.06.2015г разпределение , както и второто разпределение ,предявено на 16.11.2015г, са били отменени по жалби на кредитори към момента, в който е постановено спиране на изпълнението. Съображенията на съда да допусне обезпечението, а и нуждата от конкретната обезпечителна мярка молителят в това производствзо „ТАСИ” ООД е обосновавал с необходимост от временно препятстване другият кредитор -„Круиз 77” ЕООД да реализира именно права и възможности, произтичащи от особен залог на предприятието на длъжника по реда на ЗОЗ в негова полза. Поради това неотносимо към предпоставките за уважаване на иска , съответно без значение за изхода на делото е възражение,че увреденият от мярката бил имал на разположение специален правен способ, с който да преодолее ефекта от наложеното обезпечение и така да избегне вредите от него.
Тъй като въздържането от подобно поведение е с оглед наложеното от съд обезпечение и затова в случая то е дължимо, а обратното ще е противоправно , изразените чрез въпроси съображения на касатора не може да се оценят като решаващо основание за възраженията му по иска, че настоящият ищец е могъл да избегне вредите от обезпечението и затова липсвала причинна връзка. При формулирането на въпросите не е изпълнено общото селективно изискване за допускане до касационно обжалване в чл. 280,ал.1 ГПК въпросът да е решаващо произнесен от съда и от обуславящо за изхода на делото значение. Поради това е безпредметно да се обсъжда необходимостта от тълкуване на сочените норми в ЗОЗ по съображенията , изложени от касатора в обосновка на основание по чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК . За пълнота следва да се добави,че при установената по делото вреда от пропуснато олихвяване на парична сума, която вече събрана и преведена на депозитар от ЧСИ, нито уреденото с изменията в чл.17,ал.5 ЗОЗ присъединяване за заложния кредитор ,нито уредената в новия чл. 32а ЗОЗ (ДВ бр106/2016г) конкуренция с оглед момента на започнато изпълнение имат отношение към отговорността за конкретното увреждане .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски .
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 92 от 07.03.2019 г. по в.гр.д. № 822/2018 на Плевенски окръжен съд
ОСЪЖДА „Таси“- ООД, с ЕИК 824136415 да заплати на „Круиз 77”, ЕООД, гр. Долна баня с ЕИК 131245356, сумата от 1500 лева разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
Председател :
Членове: