3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№38
София, 16.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №3594/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. П. Я. срещу определение №41 от 16.09.14г. по т.д.4648/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Ответникът по частната жалба- [фирма] – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане молбата на Г. П. Я. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила определение на Софийски градски съд № 14767 от 07.10.2011г. по гр.д. 3714/10г. и потвърдилото го определение № 2397/11г. по ч. гр.д. №4000/11г. на Софийски апелативен съд. За да постанови обжалваният резултат, съдът е приел, че постановеното определение- предмет на молбата по чл.303 ГПК,с което е прекратено производството по предявеният от молителя иск не попада в обхвата на актовете подлежащи на отмяна по реда на извънинстанционния контрол, тъй като не се ползва със сила на пресъдено нещо и с него не се установява съществуването или несъществуването на твърдяното материално право. Този извод е мотивиран още и с това, че с обсъжданият акт, сезираният първостепенен съд не е извършвал преценка по въпроси относими към материалното правоотношение между страните, а за молителя- ищец е била налице процесуална възможност да предяви иска си отново.
Частната жалба е неоснователна.
Производството пред ВКС, ТК,ІІ т.о. е било образувано по молба на Г. Я. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.3 ГПК на влязлото в сила определение от 07.10 2011г.,с което СГС е прекратил производството по образуваното пред него гр.д. №3714/10г. Страната е посочила, че с определение № 2397/11г. по ч. гр.д. №4000/11г., Софийски апелативен съд е потвърдил така постановеният съдебен акт. С определението, чиято отмяна се иска състав на първостепенния – Софийски градски съд е прекратил производството, образувано по иск на настоящия молител против [фирма] – [населено място] с правно основание чл.134ЗЗД, вр. чл.108 ЗС, като е извършил преценка за недопустимост на така предявеният иск, поради заличаване в търговския регистър на търговеца, чиито права ищецът, като негов кредитор, упражнява.При тези фактически данни, правилна е преценката на състава на ВКС, ІІ т.о., че отправеното искане е недопустимо. Предмет на извънинстанционното производство за отмяна са влезлите в сила съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Определенията, доколкото нямат такава правна последица, са ограничени само до тези, с които се разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на делото. При произнасяне по допустимостта на предявения иск, съставът на Софийски градски съд не е постановил съдебен акт, разрешаващ със сила на пресъдено нещо материалноправен спор, включен в предмета на делото, нито е третирал материалноправните отношения между страните във връзка с повдигнатия правен спор. В тази насока законосъобразни са изводите на състава на ВКС, ІІ т.о., основани на формираната трайна практика на ВКС, която настоящият състав изцяло споделя. В този смисъл са и разрешенията дадени с т. 1 и 2 на Постановление № 2 /29.11.1977 на Пленума на ВС на РБ.
Правно необосновано страната счита, че след като състав на ВКС, ІІ т.о. е насрочил делото в открито заседание, то това процесуално действие съставлява съществено процесуално нарушение. В тази връзка е направено и оплакване, че е забавен резултата по депозираната молба за отмяна и „ това е допринесло допълнително за увреждане правата” на молителя.
Молбите за отмяна се разглеждат в открито съдебно заседание като съдът във всяко положение на производството може да извърши преценка за недопустимост на сезирането си. Доколкото, защитата на интересите на молителя е дейност на процесуалният му представител, който избира вида и средствата за осъществяването на тази защита, то не може да бъде вменено в нарушение на състава обстоятелството, че страната не е съобразила необжалваемостта на прекратителното определение / в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС, цитирана от състава/ и е подала молба за отмяна. Още по-малко тези доводи съставляват аргумент за неправилност на обжалвания акт, тъй като липсва обосноваване на тяхната относимост към изводите на съда за недопустимост на търсената отмяна по реда на чл.303 ГПК, мотивирали обжалвания резулат. Поради това, тези оплаквания са ирелевантни към настоящето производство, тъй като допустимостта на молбата по чл.303 ГПК не е изводима от това дали делото е било насрочено в открито заседание т.е. от процесуалния ред, по който се е произнесъл състава на ВКС, ІІ т.о.
Ирелевантни за настоящето производство са и изложените доводи по съществото на исканата отмяна тъй като въпросът за нейната допустимост предхожда този по нейната основателност, а настоящето производство има за предмет допустимостта на производството по чл.303 ГПК.
С оглед изложеното, не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №41 от 16.09.14г. по т.д.4648/13г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: