3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр.С. , 16.01. 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
О. КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Д.
ч.гр.дело №7311 по описа за 2014 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№7528/19.11.2014г. от Е. Г. С. чрез адв. А. К., срещу определение от 10.11.2014г., постановено по гр.д. №560/2014г. на Окръжен съд – Кюстендил, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената въззивна жалба вх. №10757/21.05.2014г. от Е. Г. С. против решение № 192/28.04.2014г. по гр.д. №1469/2012г. на Районен съд – Кюстендил.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от легитимирана страна и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е върната въззивната жалба на ищцата Е. Г. С. срещу решение № 192/28.04.2014г. по гр.д. №1469/2014г. на Районен съд – Кюстендил и производството по делото е прекратено, поради невнасяне на разноски по чл.47, ал.6 ГПК. О. съд е призовал за открито съдебно заседание въззиваемия М. С. А. чрез залепване на уведомление на настоящия му адрес. В двуседмичен срок лицето не се е явило да получи съобщението, поради което въззивният съд с протоколно определение от 21.10.2014г. е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи депозит за възнаграждение за назначаване на особен представител, което не е изпълнено. Вместо това е поискано окръжният съд да отмени определението си от 21.10.2014г., тъй като не било необходимо назначаването на особен представител, а били налице предпоставките на чл.41 ГПК за връчване чрез прилагане на съобщението към делото.
В обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че разпоредбите на цитираната норма не са приложими в случая, тъй като страната не е уведомена от съда за задължението по чл.41, ал.2 ГПК, поради което е разпоредил призоваването чрез залепване на уведомление по смисъла на чл.47, ал.1 ГПК. Неизпълнението на задължението на жалбоподателя за заплати възнаграждение за особен представител препятства развитието на процеса и е обосновало връщането на въззивната жалба и прекратяването на производството.
Жалбоподателят твърди, че изводът на съда, че трябва да се назначи особен представил, е необоснован, че М. А. не е изпълнил вмененото му от закона задължение да уведоми съда при промяна на адреса си, което е основание съобщенията по делото, адресирани до него, да се връчват чрез прилагането им към делото.
Установената от закона в чл.41 от ГПК фикция се прилага, когато страната е била уведомена от съда за задължението си да посочи новия си адрес, на който да бъдат връчвани съдебните книжа, което не е сторено в настоящия случай. Това изключва възможността за приложение на цитираната разпоредба, поради което и окръжният съд правилно е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление. Съгласно чл.47, ал.6 ГПК когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца, което е задължително условие за провеждане на производството по делото. Внасянето на разноските за особения представител е предпоставка за назначаването му, т.е. задължението на ищеца по чл.47, ал.6 ГПК е предпоставка за развитието на процеса. Н. на разноските от жалбоподателя, който е инициатор на процеса, заинтересован от развитието му, въпреки изрични указания на съда за това, е основание за връщане на подадената жалба. В този смисъл определение № 211/01.04.2013г. по ч.гр.д. № 11/2013г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Предвид гореизложеното въззивният съд правилно е върнал жалбата и е прекратил производството по делото.
По изложените съображения обжалваното определение следва да се остави в сила като законосъобразно.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ ГО
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение от 10.11.2014 г., постановено по гр.д. №560/2014г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е прекратено производството по делото и е върната подадената въззивна жалба вх. №10757/21.05.2014г. от Е. Г. С. против решение № 192/28.04.2014г. по гр.д. №1469/2012г. на Районен съд – Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: