3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 16.11.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД и ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Петчленен състав, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ГЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
МИРА РАЙЧЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 30 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 135, ал. 4 от АПК.
Образувано е по спор между Ловешкия районен съд (ЛРС) и Административния съд в [населено място] (АСЛ) относно подсъдността на искова молба, подадена от Х. А. Х. срещу Висшия съдебен съвет (ВСС), с която е предявен осъдителен иск за сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че при воденето от ищеца на две дела в АСЛ, съдиите, които са ги разгледали, проявили непрофесионализъм, некомпетентност. Ищецът поддържа също, че при назначаването на тези съдии, ответният ВСС не съблюдавал стандартите за нравствени и професионални качества на същите, както и че като пряка и непосредствена последица от това незаконно, според ищеца, поведение на ответния ВСС, той понесъл значителни неимуществени вреди, изразяващи се в притеснения, яд, нерви, безпокойство, стрес, липса на желание за живот, обективирано в сълзене на очите (плач).
Исковата молба е била подадена до АСЛ, който е приел, че процесните вреди се претендират на основание чл. 49 от ЗЗД – от ВСС, в качеството му на възложител на работа на двамата магистрати, разгледали административните дела, по които ищецът е бил страна. Приел е също, че случаят не попада в предметния обхват на чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като не е налице никоя от изчерпателно посочените там хипотези на отговорност за вреди, причинени от дейност на правозащитен орган – съд, прокуратура, следствие, дознание. АСЛ е приел и че кадровата политика на ВСС, и в частност – назначаването на съдиите не е административна дейност – дейност на администрацията на държавата в лицето на изпълнителната власт, поради което предявеният иск не попада и в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – не се претендират вреди вследствие незаконосъобразни актове на органи и длъжностни лица от администрацията на държавата и общините при или по повод изпълнение на административна дейност; в тази връзка е посочена и т. 2 от тълкувателно постановление (ТП) № 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС. По горните съображения АСЛ е изпратил делото по подсъдност на ЛРС.
Последният е намерил, че т. 2 от посоченото ТП е неприложима в случая, тъй като тя третира исковете за заплащане на обезщетение за вреди от неправомерно поведение на администрацията на правораздавателните органи, а ВСС не е част от правораздавателната система. Прието е и че актовете му по избор и назначаване на магистрати са такива на съответната колегия на ВСС, а не на неговата администрация, поради което тяхната законосъобразност е обект на контрол от страна на ВАС – арг. от чл. 36, ал. 2 от ЗСВ. В заключение ЛРС е приел, че дейността на ВСС по избор и назначаване на магистрати е административна, поради което претенциите за вредите от незаконосъобразност на постановените от него административни актове се разглеждат от специализираните (административните), а не от общите съдилища. По тези съображения ЛРС е повдигнал спора за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК.
Настоящият съдебен състав също намира, че случаят не попада в предметния обхват на чл. 2 от ЗОДОВ, тъй като ищецът не ангажира отговорността на държавата за вреди, причинени от дейност на правозащитен орган – ответният по делото ВСС не е такъв. Същият не съставлява и администрация на орган на съдебната власт, поради което т. 2 от ТП № 2/19.05.2015 г. на ВКС и ВАС действително е напълно неприложима в случая. ВСС не би могъл да отговаря в случая и като възложител на работа на двамата съдии, посочени в подадената искова молба, тъй като не той, а АСЛ – като юридическо лице, има такова качество по смисъла на чл. 49 от ЗЗД. Макар съгласно чл. 129, ал. 1 от КРБ и чл. 16 и сл. от ЗСВ, ВСС да не е орган на изпълнителната власт на държавата, осъществяваната от него, в качеството му на особен държавен орган, кадрова дейност в рамките на съдебната система – по назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдиите, прокурорите и следователите, по своята същност е административна дейност – в широкия смисъл на понятието, която съгласно ЗСВ се осъществява чрез приемане на решения, представляващи индивидуални административни актове, които подлежат на обжалване по административен ред пред ВАС (в този смисъл е и константната практика на ВАС).
Изложеното налага извода, че предявеният иск за обезщетение на неимуществени вреди следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, този иск подлежи на разглеждане по реда, установен в АПК, поради което следва да се разгледа от АСЛ, който е компетентният съд да се произнесе по допустимостта и основателността на иска. При преценката относно процесуалната допустимост на предявения иск, АСЛ следва да извърши преценка и за наличието на правен интерес за ищеца да води такъв иск за обезщетение на вреди, произтичащи, според твърденията в исковата молба, от незаконосъобразни индивидуални административни актове, издадени от ответния ВСС – решенията му за назначаване на двамата посочени в исковата молба съдии, които решения са влезли в сила, и които ищецът не е имал право да обжалва пред ВАС с оглед тяхната законосъобразност.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият Петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд
О П Р Е Д Е Л И :
КОМПЕТЕНТЕН да разгледа исковата молба, подадена от Х. А. Х. срещу Висшия съдебен съвет, с която е предявен осъдителен иск за сумата 25 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, е Административният съд в [населено място];
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административния съд в [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати за сведение на Ловешкия районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
3.
4.