О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
Гр. София, 17.01.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на пети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2141/2015 г. за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. З. И. и П. М. И. срещу решение № 53/23 март 2015 г. на Добричкия ОС, постановено по т.д.№ 29/2015 г., с което е потвърдено Решение № 72/23.11.2014 г. по гр.д.№ 1182/2014 г. на Районния съд Д.. С първоинстанционния съдебен акт е уважен предявен по реда на чл. 422 ГПК частичен иск на [фирма] София солидарно срещу касаторите за установяване дължимостта на сумата 8419,44 ЕВРО, представляваща част от главницата 16 088,92 ЕВРО по договор за заем от 11.6.2012 г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 79, т. V, д.№ 828/11 юни 2012 г. на нотариус с рег. № 160 на НК и заповед за изпълнение № 454/27.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 5342/2013 г. на Добричкия РС, и законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 19.12.2013 г. до окончателното плащане. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и отхвърляне на иска. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на спора 7 въпроса.
Ответникът по касация [фирма] изразява становище в срока за отговор на жалбата, че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, ТК, състав на Второ търговско отделение, като съобрази данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на касационен контрол валидно въззивно решение на Добричкия окръжен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното решение на Добричкия РС, въззивната инстанция е приела за основателен и доказан предявеният срещу жалбоподателите по реда на чл.422 ГПК частичен установителен иск за съществуването на вземане по договор за заем, обективиран в нотариален акт, за което е издадена и заповед за изпълнение за сумата 8419,44 ЕВРО, представляваща част от главницата, цялата 16 088,82 ЕВРО. Чрез заключение на съдебно-счетоводната експертиза е установен размерът на предоставената съобразно условията на договора за заем сума, преведена с платежно нареждане от 13 юни 2012 г. реф. № 300967 по сметка на трето лице – [фирма] за погасяване задължение на З. З. И. 30598 лв. съгласно акт за начет. Преведената сума възлиза на 31155,63 лв. и погасява напълно осчетоводените задължения на касаторката към заложната къща. Договорът за заем е отразен счетоводно при ищцовото дружество като предоставен краткосрочен заем, преведен по банковата сметка, посочена в нотариалния акт. В.л. П., чиито заключения са възприети от съда като обективни и компетентни, е констатирало извършени плащания за погасяване задължение за лихви по банкова сметка на ищеца 4426 лв., внесени чрез 8 вноски.
Клаузите на процесния договор се съдържат в нотариален акт за учредена договорна ипотека за обезпечаване пълния размер на паричния заем. Заемополучателите са се задължили при условията на солидарност да погасят в срок до 11 юни 2013 г. главницата и договорената месечна лихва 1,5% и не са изпълнили задължението, произтичащо от клаузата на т.1.8 на договора, установено по размер чрез заключението на експертиза.
С оглед на съдържащите си в т.2 на изложението твърдения за липса на ясен петитум, неуточнена по основание и размер обективно съединена претенция за мораторна лихва и съответно невнесена дължима такса, което прави исковата молба нередовна, както и с оглед служебното задължение на съда да следва за съблюдаването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения при всяко положение на делото, настоящият съдебен състав обсъжда вероятността за недопустимост на въззивното решение и констатира, че предявеният иск е само един, а претенцията за лихва е законна последица от предявяването на единствения иск за главница – от датата на подаването на заявлението по чл.417 ГПК за издаване заповед за изпълнение от който момент искът за съществуването на вземането се смята предявен съгласно разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК.
Както районният, така и окръжният съд са се произнесли по редовна искова молба, подадена от надлежна страна в рамките на преклузивния едномесечен срок при наличието на специалните условия за допустимост на положителния установителен иск – възражения на длъжниците срещу заповедта за изпълнение в законния срок, съответствие между обстоятелствената част на заявлението и исковата молба и идентичност на заявените в тях искания.
С оглед селектирането на касационната жалба по реда на чл. 280 ал.1 ГПК при отсъствието на вероятност за невалидност и недопустимост на обжалвания акт е необходимо сезирането на касационния съд с изрични и ясно формулирани въпроси от значение за изхода на конкретното дело.
Формулираните от касаторите въпроси не са разрешени в обжалвания съдебен акт и не са обусловили правната воля на съда относно потвърждаване на решението, по съществото си представляват оплаквания за допуснати процесуални нарушения с евентуално значение за правилността на въззивния акт. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281 т.3 ГПК, между които попадат съществените нарушения на съдопроизводствените правила. Оплакванията на жалбоподателите са за непроизнасяне по валидността на обезпечителната сделка – учредената договорна ипотека върху недвижим имот, за недопустимо заверяване на писмени доказателства по делото от лице, различно от процесуалния представител на ищцовата страна и недопускане на експертиза за изследване подписи върху документи, чиято автентичност е оспорена, за неоткриване на производство по чл.193 ал.1 ГПК по оспорване истинността на протокол от 15.11.2010 г., за непредставяне на счетоводни документи /платежни нареждания/, които са обект на проверка на счетоводната експертиза и за несвоевременно събиране на доказателства в нарушение на процесуалните срокове. Изложените оплаквания не могат да се обсъждат в производството по допускане на касационно обжалване по чл.288 ГПК. Въпрос съдържа т. 4 от изложението – може ли да се приемат за валидни извършени от прокуриста действия извън правомощията му по чл.22 ТЗ, както и извършени действия по тяхното потвърждаване при липса на нотариална форма. Въпросът не е точно и ясно формулиран и не сочи конкретните действия, до чиято валидност се отнася, зададен е хипотетично.
Непосочването на правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат допълнителните основания за допускането на касационен контрол.
Независимо от горното касаторите не излагат съображения по т.4 на ТР № 1/2009 г. от 19.2.2010 г. по т.д.№ 1/2009 г. на ОСГТК за значението на сочените процесуални въпроси за точното прилагане на закона и евентуалния им принос за развитието на правото и не развиват доводи за несъвършенство на законодателната уредба и необходимост от осъвременяване на съдебната практика. Позоваването на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е бланкетно.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателите не са установили наличието на поддържаните основания за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 53/23 март 2015 г. на Добричкия окръжен съд, постановено по в.т.д.№ 29/2015 г. на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: