Определение №38 от 18.1.2018 по гр. дело №2857/2857 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 38

гр.София , 18.01.2018 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 2609 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 42 от 20.03.2017г. по гр.д. №54/2017г. на Ловешки окръжен съд, с което е отменено решение № 561 от 30.12.2014г. по гр.д. № 616/2013г. на Ловешки районен съд и вместо това е отхвърлен предявения от С. В. А. и А. В. П. против Г. Т. Г., Г. П. Г., М. Ф. М. и Й. Ф. К. за установяване, че са носители на право на ползване върху незастроената част от ПИ с идентификатор 43952.512.83 по кадастралната карта на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищците С. В. А. и А. В. П., чрез пълномощника адв. С.. Поддържа се, че решението е неправилно като мотивите на съда са в пълно противоречие със събраните доказателства и с практиката на ВКС и съдилищата. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване като разрешени в противоречие с практиката на ВКС са посочени въпросите: 1/ намира ли приложение в настоящия казус нормата на чл.15, ал.3 ЗС /сега отм./; 2/ при прехвърляне на право на собственост върху сграда, прехвърля ли се и вече реализираното право на строеж за изграждането й; 3/ уговорките в предварителен договор относно притежанието на право на ползване върху земята като акцесорно на правото на строеж, които не са намерили отражение в сключения окончателен договор, могат ли да служат като начало на давностно владение.
Ответниците Г. Т. Г. и Г. П. Г. представят писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. А., в който поддържат, че формулираните правни въпроси не отговарят на изискванията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците М. Ф. М. и Й. Ф. К. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по установителен иск за притежание на право на ползване върху поземлен имот, съответстващо на правото на строеж за притежаваното от тях жилище в построената в поземления имот сграда. Ищците С. В. А. и А. В. П. са дъщери и наследници по закон на В. А. В., починал на 18.06.2005г.
С Договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя от 27.05.1960г. на ответника Г. Т. Г., по време на брака му с Г. П. Г., и на Ф. М. Ф., чийто наследници са ответниците М. Ф. М. и Й. Ф. К., е отстъпено възмездно правото на строеж върху държавно дворно място от 378 кв.м. – парцел VІІІ в кв.115, в [населено място] за построяването на жилищна сграда съобразно одобрен архитектурен план. В договора е отразено, че съгласно приложена декларация Ф. Ф. ще застрои и ще владее източната част на парцела, а Г. Г. ще застрои и ще владее западната част на парцела. На 21.12.1960г. е сключен писмен договор за покупко-продажба между Г. Т. Г., като продавач и бащата на ищците, като купувач, относно втория етаж от западния близнак, заедно с мазанска стая към северната страна на къщата; уговорено е, че купувачът придобива дворно място от страната на Ф. Ф. с ширина 3,35 м., което няма да плаща отделно, а ще направи помийна яма, клозет с две отделения и навес /сушина/, ограда с портичка, плочата /терасата/ над входа на продавача; уговорено е снабдяване с нотариален акт до края на 1962г. На 30.12.1962г. е сключен договор във формата на нотариален акт за продажба на западната половина от втория етаж на двуетажната жилищна сграда, заедно със северозападната маза и 1/4 ид.част от таванските помещения на цялата къща, застроена върху 130 кв.м., находяща се в кв.115, парцел VІІІ, пл.№ 1860.
Налице са данни, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът Г. Г. оспорва правата на ищците, наследници на В. В., да ползват незастроената част от терена. Поради това ищците са предявили иск за установяване правото на ползване върху незастроената част от дворното място, както и иск за установяване, че са собственици по наследство и давност на изградените в мястото навес и тоалетна. Вторият иск е уважен и за него решението е влязло в сила. Предмет на въззивното решение, след отменително решение на ВКС, е само иска за установяване правото на ползване.
Произнасяйки се по иска първоинстанционният съд се е позовал на нормата на чл.15, ал.3 ЗС, в редакцията до отмяната в ДВ бр. 33/1996г., която дава по-широки права на суперфициарните собственици с учредено право на строеж върху държавна земя в сравнение с правата на суперфициарните собственици по чл. 64 ЗС. Въз основа на това съдът е признал, че ищците притежават право на ползване на незастроената част от терена, като акцесорно на правото на строеж. Счел е, че при прехвърляне собствеността върху втория етаж приобретателят е придобил и всички права на своя праводател, включително съответните идеални части от правото на строеж и обусловеното от него право на ползване върху терена. Без значение е, че прехвърлянето на правото на строеж не е изрично записано в нотариалния акт.
Ловешки окръжен съд е възприел противоположно разрешение – тъй като при придобиване правото на собственост върху жилището не е посочено, че се прехвърля и правото на строеж или правото на ползване върху незастроената част от парцела, то наследодателят на ищците не е придобил такива права. Разпоредбата на чл. 15, ал.3 ЗС/сега отм./ не намира приложение понеже сделката е между физически лица относно жилищен имот, изграден въз основа на отстъпено право на строеж от държавата, а не за учредяване право на строеж върху държавна земя. Затова се прилага общата разпоредба на чл. 64 ЗС, след като в нотариалния акт на наследодателя на ищците не е упоменато друго. Що се отнася до уговорките в предварителния договор от 21.12.1960г. относно ползването на дворното място, то те не са залегнали в сключения окончателен договор и нямат значение. По тези съображения предявеният иск е намерен за неоснователен.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280,ал.1 ГПК съдът намира, че такива са налице.
Предвид решаващите мотиви на въззивния съд от определящо значение за изхода на спора са първите два правни въпроса, повдигнати от касаторите, които могат да бъдат обобщени така: при учредено право на строеж върху държавна земя по реда на чл. 15 ЗС и извършено впоследствие разпореждане с построеното жилище, приобретателят придобива ли и правото на строеж върху терена и обусловеното от него право да ползва незастроената част от поземления имот съгласно чл.15, ал.3 ЗС, ако в договора за прехвърляне липсва конкретна уговорка за това. В посочената от касаторите практика – Решение № 16 от 18.03.2015г. по гр.д. № 5579/2014г. на ІІ г.о. и Решение № 461 от 27.04.2012г. по гр.д. № 13`16/2010г. на І г.о. се сочи, че правото на ползване на държавен/ общински/ парцел на лицето, в чиято полза е учредена суперфиция, е акцесорно право, произтичащо от отстъпеното право на строеж върху него и се разпростира в рамките на имота, за който е учредено правото на строеж. В Решение № 675 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 656/2009г. на І г.о. и Решение № 47 от 06.02.2012г. по гр.д. № 20/2012г. на ІІ г.о. се приема, че сградата и правото на строеж, въз основа на което тя е построена, представляват единен обект на разпореждане; съответно, правото на строеж възниква и без изрично волеизявление при прехвърляне, което разделя собствеността на постройката от притежанието на дворното място; ако постройката погине, притежателят на правото на строеж може да го реализира отново в предвидения от закона срок. Предвид различието между тези постановки и изводите на въззивния съд, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1,т.1 ГПК.
Третият въпрос – дали уговорките в предварителния договор относно ползването на терена имат значение за установяване начало на давностно владение, не е разгледан от съда. В мотивите липсват съображения по този въпрос и той не може да предизвика допускане на касационен контрол.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 42 от 20.03.2017г. по гр.д. №54/2017г. на Ловешки окръжен съд по касационната жалба на С. В. А. и А. В. П..
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50/петдесет/ лв.
При неизпълнение в срок касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на отделението за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top