О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №38
гр.София, 18.01.2018 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в закритото съдебно заседание на тринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Светла Димитрова
Членове: Геника Михайлова
Даниела Стоянова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2944 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 953/ 25.04.2017 г. по гр. д. № 361/ 2017 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 7778/ 26.10.2016 г г. по гр. д. № 16340/ 2015 г. на Софийски градски съд, на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ осъжда Прокуратурата на Република България да заплати на М. И. С. сумата 5 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършването на престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, ведно със законните лихви от 12.10.2015 г., като отхвърля иска до пълния размер от 30 000 лв.
Решението се обжалва от Прокуратурата на Република България, а повдигнатите въпроси са процесуалноправен и материалноправен. Процесуалноправният е за задължението на въззивния съд да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението, когато са в причинноследствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение. Касаторът счита, че е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (ТР № 1/ 04.01.2001 г. по тълк.гр.д. № 1/ 2000 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 3/ 22.04.2005 г. по тълк.д № 3/ 2004 г. ОСГК на ВКС). Материалноправният е за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, а касаторът счита, че обжалваното решение противоречи на приложени решения по чл. 290 ГПК на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК). Оплакванията по същество са, че решението е неправилно, защото е необосновано и в нарушение на чл. 52 ЗЗД (касационните основания от чл. 281, т. 3, пр. 1 и 3 ГПК).
От ответника по касация М. И. не е постъпил писмен отговор.
За да уважи частично предявения иск, въззивният съд е приел, че М. И. е била незаконно обвинена в извършване на престъплението по 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК. С постановление от 18.09.2012 г. тя е привлечена като обвиняем, постановено е задържането й за 24 часа е наложена мярката за неотклонение „задържане под стража“. На 28.09.2012 г. мярката е изменена в „домашен арест“. На 23.10.2012 г. е внесен обвинителен акт на Софийска районна прокуратура. С присъда от 28.09.2014 г. по нохд № 19749/ 2012 г. СРС М. И. е призната за невиновна в извършване на престъплението. Оправдателната присъда е влязла в сила на 28.11.2014 г., когато е потвърдена с решение от 12.10.2015 г. по нохд № 3526/ 2015 г. на СГС. Въззивният съд е зачел задължителната сила на оправдателната присъда (чл. 300 ГПК) и е пристъпил към обсъждане на онези обстоятелства, които са установени по делото, намират се в причинна връзка с незаконното обвинение и имат значение за справедливия размер на обезщетението.
Въззивният съд е съобразил, че М. И. вече е осъждана за друго такова престъпление, като й е наложено наказание „лишаване от свобода“ за три месеца, а изпълнението на наказанието е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Незаконното обвинение е повдигнато преди изтичането на срока на условното осъждане. Съобразил е продължителността на наказателното производство (три години и един месец), тежестта на първоначално взетата мярка за неотклонение, сравнително краткия 10-дневен период, в който е била наложена, а в последствие – изменена, неудобствата от домашния арест, безпокойството на М. И. от угрозата за несправедливо осъждане по второ такова престъпление, за което вече е осъждана, но второто не е извършила. Съобразил е интензитетът на тези безпокойства според наказанията, които законът предвижда за престъплението по повдигнатото незаконно обвинение (лишаване от свобода до пет години шест и лишаване от правото М. И. да упражнява професията продавач). Взел е пред вид оплакванията в нейната въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в което обезщетението е било определено в размера от 3 000 лв., че е несправедливо според интензитета на отрицателните нейни изживявания по време на висящото наказателно производство. Съобразил е и това, че през този период наложените й мерки за неотклонение са я възпрепятствали да пристира труд, за това да получава възнаграждение и да участва в издръжката на семейството си, като самата тя се е нуждаела от издръжка. От друга страна, въззивният съд е приел за недоказани твърденията, че в резултат на незаконното обвинение М. И. пропуска работа, поради което терзанията й в периода на висящност на наказателното дело да са над обичайните. Не е установил настъпването на такива обстоятелства, за да квалифицира случаят като особен или тежък откъм нематериалните блага, които незаконното обвинение е засегнало. При съвкупната преценка на обективно проявените обстоятелства, въззивният съд е определил обезщетението от 5 000 лв. за адекватно на претърпяните неимуществени вреди, които имат за причина незаконното обвинение и съответно е изменил първоинстанционното решение, завишавайки размера на определеното от първата инстанция от 3 000 лв. на 5 000 лв.
Следователно е обуславящ повдигнатия процесуалноправен въпрос, но той не противоречи на тълкувателните решения и на постановлението, на които касаторът се позовава. Въззивният съд е определил обезщетението за неимуществени вреди адекватно на обстоятелствата, които са от значение за критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД). Отказал е да зачете онези, за които не е установена причинната връзка с незаконното обвинение. Мотивирал е особеностите на конкретния случай. Дали преценката му е правилна в производството по чл. 288 ГПК не може да се провери, но даденото от въззивния съд разрешение е в съответствие с онези мотиви, които инстанцията по съществото на правния спор дължи откъм установяването на основанието на обективна отговорност на държавата при деликтния състав от чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че има противоречие на въззивното решение с други решения на ВКС относно приложението на критерия „справедливост“ при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение, тогава когато по висящото и по приключените дела са идентични обвинението, мярката за неотклонение, кръгът на засегнатите неимуществени блага и степента на засягане на емоционалната сфера на увреденото лице, но са различни присъдените обезщетения. Липсва сходство в юридическите факти (основанието) на обективната отговорност на държавата, предвидена в състава по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, между възприетото в обжалваното решение и в решенията по чл. 290 ГПК на ВКС, които касаторът прилага в изложението към своята жалба.
И по двата повдигнати въпроса е изключено допълнителното основание от чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационен контрол (приложимата редакция на разпоредбата до ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 87/ 2017 г., – § 74 от преходните и заключителни разпоредби).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 953/ 25.04.2014 г. по гр. д. № 361/ 2017 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.