7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
София, 19.01.2018 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ
Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 2175/2017 г. по описа на ІV г.о.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Р. Д., [населено място], чрез адвокат А. Л., срещу въззивно решение № 439 от 22.12.2016 г. по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е отменено решение №698 от 15.06.2016 г. по гр. дело №01518/2016 г. на Пернишкия районен съд, с което Т. К. К., [населено място], е осъдена да заплати на касатора на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 4 241.36 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучаването в резултат на неправомерни и недобросъвестни действия от страна на Т. К. К. като ликвидатор на [фирма], [населено място], на присъдено в негова полза с влязло в сила решение от 10.08.2012 г. по гр. дело №8786/2011 г. на СРС по иск по чл. 128 КТ, предявен от Н. Р. Д. срещу [фирма], трудово възнаграждение и лихви върху него, както и в частта му за присъдената държавна такса от 169.65 лв. Вместо това е постановено ново решение, с което е отхвърлена исковата претенция по чл. 45, ал. 1 ЗЗД на Н. Р. Д. срещу Т. К. К. за заплащане на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата 4 241.36лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в неполучаването в резултат на неправомерни и недобросъвестни действия от страна на Т. К. К. като ликвидатор на [фирма], [населено място], на присъдено в негова полза с влязло в сила решение от 10.08.2012г. по гр. дело № 8786/2011 г. на СРС по иск по чл.128 КТ, предявен от него срещу [фирма], [населено място], трудово възнаграждение и лихви върху него.
Изложени са съображения, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
Ответницата по касационната жалба Т. К. К., [населено място], чрез адвокат М. Г., оспорва жалбата и излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество касационната жалба е неоснователна. Претендират се направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение по договор от 21.04.2017 г.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и алтернативно – основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните материалноправни въпроси: 1/ Носи ли лична отговорност за вреди ликвидаторът на Е. за задължението му спрямо известен кредитор, когато не му е отправил писмена покана по чл. 267, изр. второ ТЗ, в резултат на което кредиторът не е предявил вземането си; 2/ Носи ли лична отговорност за вреди ликвидаторът на Е., когато е разпределил имуществото без да даде обезпечение на кредитор по спорно вземане, съгласно чл. 272, ал. 3 ТЗ; 3/ Л. на търговско дружество отговаря ли за причинени вреди от действията си в производството по ликвидация спрямо трети лица-кредитори на търговското дружество в ликвидация по силата на генералния деликт или неговата отговорност е само спрямо търговското дружество по ликвидация; 4/ Записаният уставен капитал на търговско дружество в ликвидация може ли да служи за удовлетворяване на кредитори на дружеството в ликвидация. Посочено е, че не е известна съдебна практика по въпросите, а от съществуващата практика на ВКС единствено частично се съдържал отговор на въпросите в решение № 152 от 19.10.2009 г. по т.д. № 774/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. Според касатора в това решение на ВКС е разгледан въпросът за носенето на деликтна отговорност от ликвидатора спрямо съдружник, но въпросът дали носи същата отговорност спрямо кредитор не е пряко засегнат.
В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК е поставен и следният процесуалноправен въпрос в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК: Следва ли въззивният съд да даде ход на делото, когато въззиваемата страна е призована за участие в първото заседание по делото чрез процесуалния си представител, за когото пълномощното е ограничено само за представителство пред първата инстанция? Допуснато ли е съществено процесуално нарушение в този случай? Твърди се противоречие със следната практика на ВКС: решение № 143 от 27.05.2015 г. по гр. дело № 6087/2014 г. на ІV г.о. и решение № 788 от 27.04.2011 г. по гр. дело № 120/2010 г. на ІV г.о. Касаторът прилага цитираната съдебна практика.
При повторното разглеждане на делото /първото първоинстанционно решение е обезсилено от Пернишкия окръжен съд и върнато за ново разглеждане/, въззивният съд е приел за установено, че ищецът Н. Р. Д. е бил в трудовоправни отношения с [фирма], [населено място], през периода 26.01.2009 г. – 11.05.2010 г., заемайки длъжността „зъботехник“, до издаването на заповед № 10/11.05.2010 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 11.05.2010 г. С решение от 10.08.2012 г. по гр. дело № 8786/2011 г. на Софийски районен съд дружеството – работодател е осъдено да заплати на Н. Р. Д. общата сума от 4682.16 лв., от които 3670.00 лв. – брутно трудово възнаграждение за периода 01.02.2009 г.-16.02.2010 г., 571.36 лв. мораторна лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за периода 01.03.2009 г.-27.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 28.02.2012 г., до окончателното изплащане, както и 440.80 лв. направени от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Същото решение е влязло в сила на 05.10.2012 г. и е издаден изпълнителен лист на ищеца Н. Р. Д. от 25.10.2012 г. за суми в общ размер 4682.16 лв.
Пернишкият окръжен съд е приел, че следва да бъдат установени предпоставките на деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, свързана с противоправно действие или бездействие на ликвидатора Т. К. К., което е причинило имуществена вреда на Н. Р. Д., която да е пряка и непосредствена последица от поведението на ликвидатора, като е изрично посочено, че вината се предполага до доказване на противното. Установено е по делото, че Н. Р. Д. е бил кредитор на дружеството в ликвидация, с оглед образуваното на 28.02.2011 г. гражданско дело №8786/2011 г. на СРС за заплащане на вземания на Н. Д. при прекратяване на трудовото му правоотношение с [фирма]. Към 29.08.2011 г. ответницата вече е била вписана като ликвидатор на дружеството. Ищецът Н. Р. Д. носи доказателствената тежест в процеса за установяване на противоправните действия на Т. К. като ликвидатор на [фирма], обуславящи деликтната отговорност на последната, а именно: противоправни действия на ликвидатора К., настъпила вреда за Н. Д., както и наличие на пряка и непосредствена последица от противоправното поведение на ответницата К. и настъпилата вреда, като вината се предполага до доказване на противното.
Позовавайки се на решение № 152 от 19.10.2009 г. по т.д.№774/2008 год. на ВКС, ТК, II т.о., въззивният съд е приел, че ако след осребряване на имуществото и удовлетворяване на кредиторите е останало неразпределено имущество по вина на ликвидатора и дружеството вече е заличено, съдружникът има право на обезщетение за вреди на деликтно основание, причинени от виновното и противоправно поведение на ликвидатора в размер на ликвидационния му дял от останалото имущество. По делото не са приложени доказателства Т. К., в качеството си на ликвидатор на [фирма], да е отправила изрична писмена покана до ищеца Н. Д., съгласно чл. 267 ТЗ. Въззивният съд е приел, съгласно чл. 266, ал. 6 ТЗ, че ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както управителят на търговското дружество и тази отговорност е към дружеството в ликвидация и отговорността възниква при причинени на дружеството вреди, пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задълженията на ликвидатора по чл. 267, чл. 268, ал. 1 и чл. 271 ТЗ. Отговорността на управителя по смисъла на чл. 145 ТЗ за причинени вреди е имуществена и е спрямо дружеството. При неизпълнение на задълженията на ликвидатора съгласно чл. 267, чл. 268 и чл. 270 ТЗ, за причинените в резултат на това преки и непосредствени вреди, ликвидаторът отговаря по отношение на дружеството съгласно чл. 266, ал. 6 ТЗ, вр.чл.145 ТЗ. Прието е обаче, че в настоящия случай дружеството не е разполагало с капитал за разпределение между кредиторите към датата на заличаване на дружеството в търговския регистър, поради което закъснението от шест месеца не е довело до причиняване вреда на кредиторите. Според въззивния съд обстоятелството, че [фирма], [населено място], не разполага с имущество за погасяване на вземания на известни кредитори, не е основание за уважаване на предявения иск по чл. 45 ЗЗД. Няма установена причинна връзка между поведението на ликвидатора Т. К. и вредата за ищеца Н. Д., което е необходимо условие за присъждане на обезщетение по чл. 45 ЗЗД. По тази причина въззивната инстанция е достигнала до извод, че следва да се отхвърлят исковите претенции в обжалваната им част.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 439 от 22.12.2016 г. по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишкия окръжен съд. Повдигнатите въпроси са неотносими. |Въззивният съд е приел, че исковете са неоснователни, защото няма причинена вреда на ищеца, тъй като дружеството – работодател не е разполагало с имущество за погасяване на вземанията на кредиторите си, а не защото ликвидаторът не отговаря за причинени вреди от действията си в производството по ликвидация спрямо трети лица-кредитори на търговското дружество. С молба от 18.05.2016 г. до първоинстанционния съд касаторът е посочил за съдебен адрес по делото адресът на своя процесуален представител, поради което е без значение за редовното призоваване във въззивната инстаниця дали последният е имал представителна власт за тази инстанция.
С определение №277 от 31.05.2017 г. е присъединено ч. гр. дело №2174/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. към гр. дело №2175/2017 год. на Върховния касационен съд, IV г.о. за произнасяне в общо производство.
Частно гр. дело №2174/2017 г. на Върховния касационен съд, IV г.о. е образувано по частна жалба вх. № 2238 от 18.04.2017 г. от Н. Р. Д., [населено място], чрез адвокат А. Л., срещу определение № 205 от 08.03.2017 г. по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишки окръжен съд, с което е допълнено решение № 439 от 22.12.2016 г. по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, като Н. Р. Д. е осъден да заплати на Т. К. К. сумата от 1205.51 лв. разноски, от които 508.86 лв. – разноски по гр. дело № 4854/2015 г. на Пернишки районен съд и 696.65 лв. – разноски по гр. дело № 48/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
Процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че обжалваното определение е недопустимо и незаконосъобразно. Сочи съображения, че компетентен да се произнесе по молбата за допълване на съдебното решение постановено по в. гр. дело № 48/2016 г. на Пернишкия окръжен съд е само съдебният състав, разгледал именно това дело. Твърди, че съдебният състав по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишкия окръжен съд не е компетентен да се произнесе по молбата за допълване за разноски, сторени не в същото въззивно и първоинстанционно производство, а в други производства – гр. дело № 4854/2015 г. на Пернишки районен съд и в. гр. дело № 48/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
Ответникът Т. К. К., чрез адвокат М. Г., представя отговор, с който моли частната жалба да бъде оставена без уважение, тъй като постановеното определение е валидно, допустимо и правилно.
С определение № 205 от 08.03.2017 г. по в. гр. дело № 558/2016 г., Пернишкият окръжен съд е допълнил решение № 439 от 22.12.2016 г. по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишкия окръжен съд, като е осъден Н. Р. Д. да заплати на Т. К. К. сумата от 1205.51 лв. разноски, от които 508.86 лв. – разноски по гр. дело № 4854/2015 г. на Пернишки районен съд и 696.65 лв. – разноски по гр. дело № 48/2016 г. на Пернишки окръжен съд.
Въззивният съд е приел, че по описа на Пернишкия окръжен съд е било образувано между същите страни предходно в. гр. дело № 48/2016г., приключило с постановяване на решение № 43 от 25.04.2016 г., с което е обезсилено първоинстанционното решение № 1173 от 24.11.2015 г. по гр. дело №04854/2015 г. на Пернишкия районен съд.
Правилно въззивната инстанция е присъдила направените от Т. К. разноски в размер на 696.65 лв. по гр. дело № 48/2016 г. на Пернишки окръжен съд, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК, както и още 508.86 лв. разноски по гр. дело № 04854/2015 г. на Пернишки районен съд, предвид приложен списък по чл. 80 ГПК за разноски на Т. К. в размер на 600 лв., при присъдени от Пернишкия районен съд по гр. дело № 1518/2016 г. – 91.14 лв. С решението по съществото на спора се присъждат деловодните разноски, направени и по делото при обезсилване на съдебно решение. Т. К. е представила надлежни списъци на разноските по чл. 80 ГПК, както и съответните договори за правна защита и съдействие, поради което сторените от страната разноски е следвало да й бъдат присъдени. Компетентен по искането за присъждане на разноски е именно съставът на Пернишкия окръжен съд по в. гр. дело № 558/2016 г., който е постановил решение по съществото на спора и пред който е депозирана молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК вх. № 280 от 17.01.2017 г.
Предвид горното, частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното въззивно определение трябва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба следва да бъдат присъдени 600 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 439 от 22.12.2016 г. по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 205 от 08.03.2017 г. по в. гр. дело № 558/2016 г. на Пернишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. Р. Д., [населено място], да заплати на Т. К. К., [населено място], 600 лв. деловодни разноски.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.