О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 38
София, 24. 01. 2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на десети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 633/ 2012 г. по описа на първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
С. Л. Д., В. К. Д. и А. Л. Д. са обжалвали въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 30.03.2012г. по гр.д.№ 198/2012 г.
Касационната жалба е подадена в срок , отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Ответниците Й. П. Д., А. Г. Д. и В. Г. Д. изразяват становище, че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване и претендират за разноски.
С въззивното решение в обжалваната част Пазарджишкият окръжен съд е отменил решението на Пазарджишкия районен съд № 1104 от 19.12.2011 г. по гр.д .№ 1371/2011г. и е отхвърлил иска с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване, че ищците са собственици на 1/2 ид.ч. от избено помещение в сграда с идентификатор …
Въззивният съд е приел, че избеният етаж е придобит от ответниците с договора за продажба, предмет на нот. акт …г., с който е продадена цялата жилищна сграда. По довода на ищците, че сутеренът е преустроен за жилище без необходимите строителни книжа и не отговаря на изискванията за жилище, а като избено помещение представлява принадлежност към жилищата в етажите на сградата, съдът е изложил съображения, че обособяването на жилището е станало при построяване на сградата, преди 17.05.1963г. , когато са изменени Строителните правила и норми и са създадени изисквания за разделянето на сградите и прилагайки разрешенията в ТР №96/16.11.1971г. на ВС, ОСГК е приел, че този обект е самостоятелен, а не обща част на сградата.
При тези решаващи мотиви на въззивния съд , въпросът, който се поставя в изложението за допускане на касационното обжалване след уточнението по реда на чл. 285 ал.1 ГПК от 29.05.2012г. „дали приземният етаж, който не отговаря на техническите изисквания за жилищен етаж / височина и светлина/ , както и част от който представлява принадлежност към друго жилище, находящо се в същата сграда и не е извършено преустройство на етажа от нежилищен в жилищен по реда на ЗПИНМ /отм./ , З. /отм./ и ЗУТ /отм./ , може да бъде самостоятелен обект на правото на собственост и по този начин да бъде предмет на придобивна сделка”, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. На първо място съдът е приложил точно ТР 96/1971 г. , в което изрично е прието, че преустроените преди 17.05.1963г., когато с изменението на чл.38 СПН са предвидени изрично норми за преустройство на жилищните сгради, запазват самостоятелния си характер, макар да не са спазени напълно строителните правила и норми. Именно в този смисъл са и мотивите в обжалваното решение. В цитираната друга съдебна практика – решение № 585 от 06.11.2003г. по гр.д.№ 248/2003г. на ВКС, І г.о. решение № 190 от 22.03.1994г. по гр.д.№ 1440/1993г. на ВС, ІV г.о. ; решение № 341 по гр.д.№ 109/1994г. на ВС, І г.о.; решение № 276 по гр.д.№ 160/1994г. на ВС , І го.; решение № 1363/1993г. по гр.д.№ 1349/1993г. на ВС, ІV г.о. не се дава разрешение на разгледаната в обжалваното решение хипотеза, засягаща преустрояване на обслужващи помещения преди 17.05.1963г. и следователно тези решения не обуславят противоречиво прилагане на Строителните правила и норми по отношение на заварените към посочената дата преустройства на жилищни сгради т.е. няма идентичност на случаите, което е задължително условие за да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Поддържаното основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК също не е налице, защото не се обосновава необходимостта от изоставяне като неправилна на трайно установената с приемането на ТР 96/1971г. на ВС, ОСГК съдебна практика, още повече, че се касае за приложение на вече отменен закон.
По изложените съображения поради отсъствие на основанията на чл.280 ал.1 ГПК касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.4 ГПК на ответниците следва да бъдат присъдени поисканите разноски в размер на 525лв. за всеки от тях.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд от 30.03.2012г. по гр.д.№ 198/2012 г.
ОСЪЖДА С. Л. Д., В. К. Д. и А. Л. Д. ДА ЗАПЛАТЯТ на всеки от ответниците Й. П. Д., А. Г. Д. и В. Г. Д. по 525 лв. / петстотин двадесет и пет лева/ разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: