О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
Гр.С., 24.01.2018г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети януари през двехиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. ч.г.д. N.44 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №.3229/9.10.17 по г.д.№.140/17 на Софийски апелативен съд, 8с., е изменено постановеното по делото решение №.1622/ 10.07.17 в частта за разноските – като „Г. В. – амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ /А./” Е. е осъдено да плати на Д. Б. И. 2879,43лв. съдебни разноски пред СГС по компенсация; в останалите им части молбите по чл.248 ГПК на двете страни са оставени без уважение.
Постъпила е частна жалба от [фирма] с искане за отмяна на горното определение в частта, с която молбата му е отхвърлена. Сочи се, че със същата е искано изменение на решението в частта за разноските чрез реалното им присъждане, а не извършване на компенсация. Поддържа се, че последната е предприета без страните да са я искали, а от друга страна в съдопроизводствените разпоредби не се съдържат правила относно присъждане на разноските по компенсация. Моли се за отмяна на атакуваното определение и реално присъждане на 531,35лв. разноски пред СГС и 226,11лв. такива пред САС.
Ответната страна Д. Б. И. не взема становище.
Частната жалба е допустима – подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна.
С въззивното решение, предвид променения изход на спора по предявените искове, са определени полагащите се на двете страни разноски пред СГС и САС – като на ищцата са присъдени по компенсация 3314,17лв. за СГС и 1346,24лв. за САС.
В молбата на [фирма] по чл.248 ГПК, с която е поискано изменение на горното решение в частта за разноските, са изложени съображения, че на дружеството се дължат разноски и за втората инстанция /направени са 2000лв. такива и първоинстанционното решение в частта му по иска за лихви е потвърдено/ – като изрично е посочено, че и тук по компенсация следва да му бъдат присъдени разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК. В отговора на тази молба насрещната страна Д.И. е изразила становище, че искането е неоснователно и САС правилно е определил присъдените разноски по компенсация.
С атакуваното определение въззивният съд е приел, че, съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска, страните имат право на разноски както следва: пред СГС: ищцата – на 3410,78лв., ответникът – на 531,35лв.; пред САС: ищцата на 1572,35лв., ответникът – на 226,11лв. – или, при условията на компенсация последният следва да бъде осъден да плати съответно 2879,43лв. /3410,78лв.-531,35лв./ и 1346,24лв. /1572,35лв.-226,11лв./. При това положение, доколкото във въззивното решение неправилно се определени само разноските пред СГС /промяна в размера на присъдените пред САС не се налага/, е постановено изменението му в тази част-чрез присъждане на сумата 2879,43лв. вместо 3314,17лв., и оставяне без уважение на исканията в останалата им част.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства /текста на молбата по чл.248 ГПК и отговора/ настоящият състав намира, че са налице изрични изявления – вкл. на жалбоподателя [фирма] – за присъждане на разноски по компенсация. Извършеното с последващото определение №.3229/9.10.17 присъждане на такива при условията на компенсация е в съответствие и с вече изразената тяхна воля за произнасяне по разноските по този начин. При това положение оплакванията в жалбата в противния смисъл са неоснователни. Доколкото с последната не се оспорва коректността на изчисленията, а единствено извършването на компенсация, предвид горния извод тя следва да се отхвърли и атакуваното определение – да се потвърди.
Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №.3229/9.10.17 по г.д.№.140/17 на Софийски апелативен съд, 8с.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: