Определение №38 от 24.2.2010 по търг. дело №1649/1649 на 2-ро тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
 
 
№ 38
 
 
 
София 24.02.2010 г.
 
 
 
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
 
 
            Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско   отделение,  в  съдебно  заседание  на двадесет и първи януари, две хиляди и десета година в състав:
 
 
 
             ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ  
                                                 ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА                                                                                    
                                                                МАРИО ПЪРВАНОВ
 
 
при секретаря  Райна Пенкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1933/2008 г.
 
          Производството е по чл. 231, ал. 1, б. „г” и „е” ГПК/отм./ вр. §2, ал.12 ПЗР ГПК.
Образувано е по молба на М. Д. П., град С., за отмяна на влязло в сила решение от 15.05.1994 г. по гр. дело № 2214/1994 г. на Софийския районен съд, с което е допусната делба между молителката и К. С. С. на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в град Б..
Ответницата по молбата за отмяна К. С. С. , град С., оспорва молбата.
Молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. В случая се твърди, че с решение от 15.05.1994 г. по гр. дело № 2214/1994 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 27.03.1996 год., е допусната делба между молителката и К. С. С. на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в град Б.. Прието е наличие на съсобственост въз основа на договор за замяна от 1980 г. След това с решение №58 от 05.04.2002 г. по гр. д. №7369/1996 г. на Софийския районен съд, влязло в сила на 03.05.2002 г., е бил унищожен същият договор за извършена замяна на недвижими имоти от 1980 г. Ето защо първото решение противоречи на второто. Освен това молителката твърди, че пълномощникът и по делбеното дело и нейн съпруг М не я е информирал своевременно за хода на делото. По този начин поради нарушаване на съдопроизводствените правила е била лишена от възможността лично да участва в делото.
Според разпоредбата на чл.232, ал.1 ГПК/отм./ молбата за отмяна може да се подаде в 3-месечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите по чл. 231, букви „е“ и „ж“ ГПК/отм./ – от деня, в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от изтичане на една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. За основанието за отмяна по по чл. 231, ал. 1, „е” ГПК/отм./ най-благоприятният за молителката едногодишен преклузивен срок е започнал да тече от влизане в сила на решението, предмет на извънинстанционен контрол в настоящото производство. Решението е влязло в сила на 27.03.1996 г. Молбата за отмяна е подадена на 19.05.2006 г., т.е. след изтичане на преклузивния срок по чл. 232, ал.1 ГПК/отм./, за спазването на който съдът е длъжен да следи и служебно. Същото се отнася и за основанието по чл. 231, ал. 1, б. „г” ГПК/отм/. – при него едногодишният преклузивен срок е започнал да тече от влизане в сила на второто решение за унищожаване на договора за замяна – 03.05.2002 г. и е изтекъл към датата на подаване на молбата за отмяна -19.05.2006 г.
Ето защо като просрочена, молбата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на М. Д. П., град С., за отмяна на влязло в сила решение от 15.05.1994 г. по гр. дело № 2214/1994 г. на Софийския районен съд, като недопустима.
Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
2.

Scroll to Top