О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр.София, 26.01.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ч.гражданско дело под № 523/2009 година
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 във връзка с чл.280, ал.1 и чл.288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 4* от 04.11.2009 год. на адв. С, пълномощник на С. А. Г., Н. И. Г. и Г. А. Г. от гр. В., срещу определение № 435 от 22.10.2009 год. по ч.гр.дело № 447/2009 год. на Варненския апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 6* от 07.07.2009 год. по гр.дело № 1959/2008 год. на Варненския окръжен съд за връщане на въззивната жалба вх. № 1* от 29.05.2009 год. срещу решение № 569 от 30.04.2009 год. по същото дело. Поддържа се, че въпросът за компетентния да се произнесе по молбата за спиране на производството съд е от съществено значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по частната касационна жалба – държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството е на становище, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, но не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
За да потвърди разпореждането за връщане на въззивната жалба, апелативният съд е приел, че след като съдебното дирене е било завършено и е било постановено решение, окръжният съд е имал компетентността да спре делото съгласно чл.229, ал.2 ГПК единствено при хипотезите на чл.229, т.2 и т.3 ГПК – в случай на смърт на страна или при необходимост от учредяване на настойничество или попечителство на страна по делото. Според въззивния съд, в останалите случаи, включително и при хипотезата на наличие на преюдициален спор, въпросът за спирането на делото е от компетентността на по-горестоящия съд, пред който е следвало да се развие въззивното производство, но за да бъде пренесен спора пред този съд, въззивната жалба е следвало да бъде редовна, т.е. да отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК.
В случая е прието, че първоинстанционният съд е процедирал правилно като е проверил редовността и е върнал непоправената въззивна жалба, без да се произнася по същество по искането за спиране на производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради наличие на преюдициален спор по адм.дело № 1404/2008 год. на А. съд- В. , понастоящем висящ пред Върховния административен съд.
Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение или определение ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая, жалбоподателите не сочат непълноти или неясноти на приложимата за конкретния казус процесуалноправна разпоредба на чл.229, ал.1, т.4 и ал.2, изр.второ от ГПК, нито поддържа, че въззивният съд за първи път се е произнесъл по аналогичен правен спор или че с определението е било изоставено едно тълкуване на процесуалния закон и е било възприето друго.
Отклоненията от нормалния ход на делото са систематизирани в двата раздела на глава седемнадесета на ГПК, като правилата за спиране, които в отменения ГПК се уреждаха в глава шестнадесета, сега се съдържат в раздел първи – чл.229 ГПК. Разпоредбата не предвижда нови основания за спиране, а досегашните са подредени в последователността на чл.182, ал.1 ГПК/отм./, като в алинея втора е възпроизведен текста на чл.182, ал.2 ГПК/отм./. Следователно, правилата за спиране на производството са останали непроменени и след влизане в сила на действащия процесуален закон, а по приложението им съществува дългогодишна съдебна практика.
В обобщение, не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 435 от 22.10.2009 год. по ч.гр.дело № 447/2009 год. на Варненския апелативен съд по частна касационна жалба вх. № 4* от 04.11.2009 год. на адв. С, пълномощник на С. А. Г., Н. И. Г. и Г. А. Г. от гр. В..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: