5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 38
гр. София, 26.01.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на шести декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 321 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Ц. М. И. като [фирма], [населено място], Л. област чрез процесуалния му представител адв. Б. Б. срещу решение № 265 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 123/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия, с което е оставено в сила решение № 6 от 23.07.2010г. по т. дело № 14/2010г. на Ловешки окръжен съд и ищецът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата 3 000 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен предявеният от Ц. М. И. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за обявяване за нищожен като противоречащ на закона и сключен в нарушение на чл. 345 ГПК /отм./ и чл. 635 ТЗ /редакция преди отмяната със ЗИДТЗ, ДВ, бр. 84/2004г./ договорът за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 47, т. І, рег. № 1128, дело № 136/24.07.2001г. на нотариус И. И., рег. № 305 на НК, като неоснователен и недоказан и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 28 410 лв. – разноски за всички инстанции.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото:
В противоречие с ППВС № 1/10.11.1985г. съдът се е произнесъл по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение. Въззивната инстанция е констатирала, че Ловешки окръжен съд не се е произнесъл дали договорът е нищожен поради противоречие със закона, какъвто иск е предявен с исковата молба, и вместо да обезсили първоинстанционния съдебен акт, в противоречие със закона и задължителната практика на ВКС и по съображения за процесуална икономия е приел първоинстанционното решение за допустимо и е разгледал по същество предявения иск. В противоречие с практиката на ВС решаващият съдебен състав е приел за допустимо решението на Ловешки окръжен съд, с което първата инстанция е разгледала непредявен иск, като е обсъждала валидността на сделката като такава, сключена при открито и непрекратено производство по несъстоятелност не по установения ред, а не като такава при наличие на утвърден оздравителен план и прекратено производство по несъстоятелност.
Материалноправният въпрос, касаещ валидността на оспорваната сделка като сключена в нарушение на чл. 707, ал. 2, т. 3 ТЗ /отм./, т. е. без предварително разрешение на синдика, е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, тъй като законът не регламентира изрично каква е последицата от нарушението на реда за сключване на сделката – дали същата е абсолютно нищожна поради противоречие със закона или поради липса на съгласие, унищожаема, висящо недействителна, относително недействителна или валидна.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поддържа становище, че съдилищата са разгледали предявения иск, а ако е допусната грешка в правната квалификация същата не обуславя недопустимост на съдебния акт, а в правомощията на въззивната инстанция е да даде точната правна квалификация на иска.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК касаторът не е посочил противоречащи се решения по релевантните правни въпроси.
Ответникът счита, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице, тъй като разпоредбата на чл. 707, ал. 2 ТЗ е отменена още през 2000г. и друг текст с идентично съдържание няма в Търговския закон, поради което посоченият материалноправен въпрос не би имал значение за точното прилагане на закона, нито за развитието на правото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от страните доводи, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 от ГПК преклузивен срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от нейната редовност, настоящият съдебен състав счита, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационното обжалване.
Въззивният съд е приел, че предявеният от Ц. М. И. като [фирма], [населено място] срещу [фирма], [населено място] иск за обявяване за нищожен на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на 24.07.2001г. с нотариален акт № 147, том І, рег. № 1128, дело № 136/2001г., е с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД – поради противоречие със закона, сключен в нарушение на чл. 635 ТЗ и чл. 345 ГПК /отм./.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че към момента на изповядване на сделката имотът – предмет на същата е под ограничителен режим на разпореждане, предвид решението от 21.09.1999г. по гр. дело № 563/1997г. на Ловешки окръжен съд, с което съдът по несъстоятелността е утвърдил план за оздравяване на едноличния търговец и е постановил имуществото да се отчуждава само с предварителното съгласие на синдика. Към датата на процесната покупко-продажба производството по несъстоятелността е в стадия на оздравяване на предприятието на едноличния търговец, но сделката е осъществена без предварителното разрешение на синдика, каквото се изисква, както с нормата на чл. 635, ал. 1 ТЗ, така и на чл. 707, ал. 2, т. 3 ТЗ /отм./.
За да направи извод за неоснователност на предявения иск, въззивният съд е изложил съображения, че сделката – предмет на иска е действителна, породила е желаното от страните правно действие, но е относително недействителна, тъй като по силата на закона няма действие спрямо определен кръг лица – кредиторите на несъстоятелността по силата на чл. 646 ТЗ и единственият ред да бъде атакувана е чрез отменителните искове по чл. 647 ТЗ.
Посочил е, че изложените съображения за относителната недействителност важат и за нарушаването на чл. 345, ал. 2 ГПК /отм./, но тази правна норма е неотносима към казуса, тъй като регламентира недействителност на извършените от длъжника разпореждания с възбранен имот спрямо взискателя и присъединените кредитори.
Въззивният съд не е обсъдил наведените допълнително с писмена молба от 28.05.2010г. при условията на евентуалност други основания за нищожност на договора /нарушаване на чл. 42, ал. 2 ЗЗД и чл. 38, ал. 1 ЗЗД/ поради това, че се касае до предявяване на нови искове, което е недопустимо – в исковата молба няма твърдения за липса на представителна власт от страна на пълномощника на купувача и че сделката не е оторизирана при условията на чл. 38, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователен е доводът на касатора, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение в противоречие с ППВС № 1/10.11.1985г. В исковата молба са изложени твърдения за нищожност на сключената на 24.07.2001г. сделка за покупко-продажба на недвижим имот при действието на вписана върху имота възбрана, без предварителното разрешение на съда по несъстоятелността, респективно без предварително писмено съгласие на синдика, след утвърден план за оздравяване на едноличния търговец и постановяване на имуществото на режим на разпореждане само с предварителното съгласие на синдика и преди прекратяване на производството по несъстоятелност и отмяна на обезпечителните мерки. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 635 ТЗ и чл. 345 ГПК /отм./, обсъдил е всички събрани доказателства във връзка с твърдените факти и обстоятелства в исковата молба, установил е фактическата обстановка и е приел, че за ищеца липсва активна материалноправна легитимация за провеждане на иск за нищожност на сделката за продажба без предварителното съгласие на синдика, тъй като няма качествата на взискател или кредитор, предвид разпоредбите на чл. 646 ТЗ, чл. 345 и чл. 346 ГПК /отм./. Въззивният съд е изложил съображения, че след като първоинстанционният съд е разгледал спорното материално право, но е определил грешна правна квалификация, решението не е недопустимо, а е неправилно.
Становището на въззивната инстанция и въпросът за допустимостта на първоинстанционния съдебен акт са решени в съответствие със задължителната за съдилищата практика на ВКС, обективирана в решение № 98/28.05.2010г. по т. дело № 923/2009г. на ВКС, ТК, Второ отделение, постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Материалноправният въпрос за характера на сделките, извършени от длъжника при прекратено производство по несъстоятелност в хипотезата на утвърден оздравителен план по реда на чл. 704 ТЗ, респ. за правния ефект от нарушаване на забраната по чл. 707, ал. 2, т. 3 /отм./ ТЗ, е релевантен за спора и е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, тъй като законодателят не е регламентирал изрично последиците от нарушението на реда за сключване на сделките и предвид липсата на практика по този въпрос. Предвид изложените съображения въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 265 от 22.12.2010г. по в. т. дело № 123/2010г. на Великотърновски апелативен съд, гражданска колегия.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер 704 лв. по сметка на ВКС на РБ съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, при неизпълнение на което задължение касационната жалба ще бъде върната.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС на РБ за насрочване в открито заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.